В момент, в който политическата ситуация изглеждаше почти предрешена, а общественото говорене се въртеше около ограничен кръг имена за служебен премиер, ГЕРБ изненадаха всички. И то не с шумна декларация или медиен натиск, а с хладнокръвно припомняне на Конституцията.
Деница Сачева, като зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ в 51-ото НС, направи ход, който измести целия разговор. Тя предложи на президента и на вицепрезидента Илияна Йотова още една възможност – възможност, която съществува от самото начало, но дълго време беше или забравяна, или умишлено измествана от публичния дебат: че министър-председател на служебно правителство може да бъде и действащ народен представител, един от общо 239 депутати.
Това припомняне дойде след отказа на председателя на Народното събрание Рая Назарян да поеме ролята на служебен премиер и след поетия ангажимент председателят на парламента да бъде сменен с друг, който би се нагърбил с тази отговорност.
Президентът прие това предложение, като коректно допълни, че изборът на нов председател на Народното събрание е изцяло функция на депутатите – тоест, отговорността и решението са в ръцете на парламента, а не на президентската институция.
Защо този ход е ключов
В последните седмици внушението беше, че изборът е сведен до конкретни имена, настоявани от опозицията (като Андрей Гюров) или до фигури, които бързо бяха етикетирани като „хора на Делян Пеевски“, независимо дали самите те вече са дали или не съгласие да бъдат служебни премиери.
С предложението на Сачева тази рамка се разпадна.
Изведнъж се оказа, че изборът не е предрешен и „домовата книга“ не е единственият източник.
Конституцията предоставя много по-широк инструментариум, отколкото публично се признаваше.
И точно тук пролича нещо важно: ГЕРБ не са си губили времето през годините във властта. Те познават системата, процедурите и „забравените“ възможности. Подценяването им – особено в институционална игра – отново се оказва стратегическа грешка.
Кой всъщност е крачка напред
На пръв поглед ГЕРБ изглеждат в неизгодна позиция – под постоянен натиск, с натрупан негативизъм и силна обществена умора. Но след този ход реалността е друга: точно ГЕРБ отново зададоха дневния ред.
Сега Илияна Йотова е изправена пред изключително сложен избор, балансирайки между интересите на различни партии, вътрешни парламентарни конфигурации и обществените очаквания. Простите решения изчезнаха.
Изборът на служебен премиер освети по-дълбокия проблем
Всичко това доказва и нещо много по-неприятно – липсата на „чисти“ фигури, в които обществото да вярва безрезервно.
Но този проблем не е възникнал сам. Той е резултат от дългогодишно търпяно разединение. От овластяване, което едновременно е било критикувано и приемано. От общество, което често е било „против“, но е продължавало да търпи.
В момента без отговор са два въпроса: „Ами ако твърденията за масово недоволство от властта са силно преувеличени? Ако реалното недоволство не е толкова дълбоко, колкото политическата реторика твърди?
Ходът на Сачева показа, че институционалната компетентност и памет имат значение. Че Конституцията не е декоративен текст, а в политиката не се печели само с морални внушения, а с познаване на правилата.
И още нещо, без значение на кого се харесва и на колко -НЕ: Който подценява ГЕРБ, продължава да не разбира как функционира българската власт. А това, в крайна сметка, е проблем не само на партиите, а и на самото общество.
