Темата за ефектите от навлизането на изкуствения интелект (ИИ) върху живота на гражданите, обществените отношения, бъдещето на системите и ресурсите, както и за етичните норми при използването му стоят високо в европейския дневен ред.
Не е нужно човек да е анализатор, за да види, че влиянието на ИИ се засилва във всички аспекти. Че той променя средата, задава нови стандарти на обучение, на работа, на живот. Затова е много важно да гарантираме, че ще остане инструмент в ръцете на гражданите, а не обратното. Че ще е в полза, а не заплаха.
По време на Дискусия за изкуствения интелект в света на труда, която беше част от юбилейната Национална конференция на КНСБ, посочих, че законодателно това трябва да се случи с транспонирането на Европейския акт за ИИ и Директивата на ЕК за платформената икономика.
Призовавам министъра на труда и социалната политика и неговата администрация да започнат да подготвят такива законодателни инициативи, като ръководената от мен Комисия в НС ще окаже нужното съдействие! България не може да си позволи още дълго институциите да бъдат „догонващи“ по темата за изкуствения интелект. Именно те и държавната администрация могат да осигурят баланс между технологичния напредък и обществения интерес. Важно е държавната администрация да се модернизира, да получава нови знания и умения, да разполага със свобода за набиране на млади хора, които да работят по такива важни теми. Трябва да овластим държавата с финансиране и инвестиции в използването на ИИ за насърчаване на иновации и обучение на кадри за новите професии. Не можем да очакваме, че единствено и само частният сектор може и трябва да отговаря на предизвикателствата на променящите се системи.
Политиката на МОН и МТСП за повишаване на дигиталната грамотност трябва да се развие. Повече хора трябва да придобият базовите знания на сигурни и защитени потребители, но и да се инвестира в хора, които да създават качествено съдържание, продукти и услуги.
Що се отнася до пазара на труда, той вече е повлиян от изкуствения интелект. Затова развиването на кадрите на бъдещето включва именно знания и умения за програмирането и управлението му. Професиите ще променят облика си, но не значи, че ще изчезнат напълно. В момента най-големите притеснения за пазара на труда са свързани главно с т.нар. високорискови приложения за диагностициране на заболявания, автономно управление на превозни средства и др. Тези системи трябва да отговарят на строги изисквания, включително сериозни изпитвания, прозрачност и човешки надзор. Разговорът за ИИ не е разговор за бъдещето, а за настоящето. Той трябва да се случи сега, ако искаме ИИ да работи за развитието на обществото и държавата.
