На снимките – част от таблата на истанбулското летище и щанд от duty free-то му /те са стотици/. Истанбулското летище – The meeting point of the world, както турците гордо и съвсем не без основание си го наричат. То отдавна отвя по натовареност европейските колоси на глинени крака – франкфуртското, амстердамското, лондонското…
Но за друго ми е думата. През половин час има полети до Сочи. За един следобед преброих шест полета до Москва. Мярнах и до Екатеринбург, докато препусках, целият облян в пот, към гейта да хвана връзката си. А това е тежко бачкане, повярвайте. Та, не успях да погледна до Питер колко ли летят…
Какъв завършен брюкселски иди@т трябва да си, за да вярваш, че пършивите ти пакети от санкции, ще попречат на мощни икономики като Русия и Турция да търгуват помежду си. През оня им е за на Урсула брътвежите. Пък нищо не пречи оттук и враговете на Русия естонци и латвийци да си хвъркат до кукленските столици, както се вижда.
Сега, за третата снимка. Ами да, правилно сте забелязали. Кубински пури и пурети от най-престижните марки, изобщо, в света. Ембаргови стоки, обаче, според САЩ. И в ЕС спазват дебилната инатливост на янките, която за седемдесет години вече не е постигнала нищо друго, освен да мори обикновените кубинци.
Но виж, на натовския ни съюзник Турция не му дреме за никакви американски санкции, гледа си икономическите интереси. И, между другото, предлага полети до доста щатски градове. Защото американските авиокомпании не могат да ги поемат.
А пък Зеленият смръдльо при всяка криза, която получи, обяснява на западните си „съюзници“, че бомбардирал гражданското летище Внуково в Москва. Бомбардираш на баба си…
Само се пробвай и такъв ще получиш зад врата, че цялото бело от ушите ти ще излезе.
