Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден, Игнажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първия ден от древната българската седмица.

Появяващите се религии по-късно натъкмяват най-важното им събитие в годината да се случва в близост до този ден.

Православната църква оставя този празник подвижен. Подвижни празници са празниците, подготвящи и следващи еврейската Пасха, чиято дата се определя по установен начин всяка година. А Еднажден е точно закован в древния български календар и той започва на 21 срещу 22 декември.

Това е голям интелектуален, научен труд на българите, живели хиляди години преди Христос.

Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

May be an image of text that says 'ден: древен български календар месец: дванайсети, година: 7527 30-12-7527 [07:45:13] детайли година: ден: (дванайсети) 7527-ма (вери) 3-ma началото Ha четиригодие 27-ма годишния звезден ден звезден 5-mu четиригодие: звездна седмица: месец: година: 1-ва детайли месец първи съвременен ригориански календар декември, 20-12-2022 07:45:13] 20-mu седмицата: вторник (декември) 2022-pa началото четиригодие om началото столетие( (Bek) астолетието/ началото 400г. четиригодие: 6-mo столетие/веk: месец втори месец pemu 400г. nepuog: 6-mu януар 2022 февруари 2022 Mapm 2022 Anplla aQ2022 полугодие тримесечие първо anhaannd ванайсети септември2022 Cenmesp октомври adou'
Календарът на най-древния народ – българският, се различава със секунди от астрономическия

Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура.Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно „преобръщал колата“ дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.

С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и акад. Д. Мишев.

https://bgkalendar.com/