На 22 септември отбелязваме историческото събитие Независимост на България от Османската империя. Днес – 112 години след него. Не празнуваме последвало фактическо перманентно състояние за държавата – независимост. Да сме честни!

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил1908 година в Търново с манифест на княз Фердинанд I. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.

На книга – Да, но реално България не е била никога толкова малко независима, колкото през последните стотина години. 

Люшката между Изтока и Запада, между капитализъм и социализъм, към демокрация от спорно успешни управници, България и народът ни твърде често са безсмислени, ощетени заложници на чужди интереси.

А, в годините на т.нар. демокрация у нас, процесът е категоричен:

– Иван Костов ни подчини на Запада

– Царят – на собствените си интереси и НАТО

– Сергей Станишев на ЕС

– Бойко Борисов – на всички и по много – ЕС, САЩ, Русия – с превес на Турция

НЕЗАВИСИМОСТ

За това – да сложим ръка на сърцето си и да уважим създателите на историческото събитие, да признаем, че не сме го запазили и да се надяваме, че поне децата ни да доживеят фактическата независимост на Родината ни. 

Да си признаем, че онази независимост е останала само на хартия, и че е крайно време да се опитаме да я материализираме!

А, поздравът – Честит Ден на независимостта, ще си остане правилен, докато не променим ситацията до: Честита Независимост!

Калинка Пенчева