Официалните уверения бяха еднозначни: въвеждането на еврото няма да доведе до поскъпване, държавата ще следи, регулаторите ще реагират, а потребителят ще бъде защитен. Реалността по рафтовете обаче показва друго – цените на основните храни вече звучат в евро, без да са минали през реално и честно преизчисление.
Какво вижда потребителят
Сирене, което допреди време струваше 15–17 лв., днес масово се продава за 14–18 евро. Прясното мляко премина психологическата граница от 2 евро, а редица основни продукти от потребителската кошница са поскъпнали с 60 до над 100% за кратък период, буквално дни.
Храната ни е на германски цени, а заплатите 5 пъти по-ниски | RNS
Сравнение, което не може да бъде обяснено с инфлация
| Продукт (1 кг / 1 л) | България | Германия | Испания | Италия |
|---|---|---|---|---|
| Бяло саламурено сирене | 14–18 € | 7–10 € | 6–9 € | 7–10 € |
| Прясно мляко | 2,00–2,40 € | 1,20–1,60 € | 1,10–1,50 € | 1,20–1,70 € |
| Кашкавал / твърдо сирене | 16–22 € | 8–12 € | 9–13 € | 10–14 € |
| Пилешко месо | 6–8 € | 4–6 € | 4–6 € | 5–7 € |
Разликата не е в цените – а в доходите.
Средната нетна заплата в Германия, Испания и Италия е два до три пъти по-висока от тази в България.
Къде е държавата
Формално – на мястото си. Реално – безсилна. Регулаторите следят: дали цените са правилно изписани; дали няма заблуждаваща информация; дали има картел. Но никой не следи дали храната е достъпна. Никой не поставя таван на надценките. Никой не защитава покупателната способност.
(СНИМКИ) Ето защо сме бедни – ниски заплати, високи цени | RNS
Процедурите са спазени. Резултатът – няма.
Това е сърцевината на проблема. Държавата може да гарантира как се обявява цената, но не и как се живее с нея. Така „европейските цени“ се въвеждат тихо, без реален обществен дебат и без компенсиращи механизми.
Въпросът вече не е дали еврото влияе. Въпросът е защо беше допуснато цените да се изравнят с европейските, без българските доходи да ги догонят.
За потребителя това не е икономически анализ, а ежедневие. Процедурите може да са наред, но хладилникът не се пълни с обещания.
