Шейтанджик е старото име на село Хитрино. Шейтан на турски е дявол. Прокоба, която го преследва, макар че Хитрино се опитва да надхитри сатаната.
През 1866 г. там става първата железопътна катастрофа в историята на отечеството, припомня „168часа“. Миналата седмица в събота беше последната.
През 1853 г. избухва Кримската война. Чарлз Дикенс пристига във Варна като кореспондент на “Дейли нюз” с англо-френските съюзници на Турция срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол.
Варна е яка
крепост с пет
зорко охранявани
порти
При залез-слънце остава отворена само една за закъснелите моряци, рибари и търговци. След около половин час и тази врата хлопва, отбелязва викториянският писател.
Градът има 3000 къщи с 16 000 жители, половината от които са християни, пресмята Дикенс. “На българите е забранено да имат прозорци на домовете си към улиците. Светлината влиза през няколко процепа, а прозорците гледат към вътрешните затворени дворове”, допълва той.
Нашенците правят добро впечатление на класика. “Най-сериозното население са българите, отлични корабостроители, моряци и рибари. Между тях срещнах просветени люде, търговци, пътували из Ориента, ходили в Дубровник, Венеция и Флоренция”, пише Дикенс.
Той сочи, че
главният
инженер на
Османската
империя е
българин
Казвал се Делев и се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му не дали резултат.
Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи, но с перото си Дикенс запалил въображението на предприемчивите британци. На Острова е образувана компания, която се заема да построи въпросния железен път. Главни акционери на предприятието стават братята Хенри и Тревор Баркли.
Строежът започва през 1864 г. Над 15 000 българи работят по трасето и през пролетта на 1866 г. линията стига злополучния Шейтанджик. Там дяволът се показва от преизподнята!
Катастрофа
спира трена
на 19 май
“Един нещастен случай станал на 19 май по варненский железен път. Колите, които идели от Варна къде Провадия с 40-50 пътници, излезли от линията и се прекатурили. Имало много ранени и мъртви”, хроникира цариградският вестник “Время”.
Историята мълчи колко точно са жертвите. Дано сегашните да са по-малко от тогавашните.
Цар Борис III не допускал инциденти
В доброто старо време първи машинист сред жепейците е бил не кой да е, а самият цар Борис ІІІ. Той оставял парфюмирания дворец, за да се потопи в неподправените аромати на смазка, пара и пушек.
Понеже е цар, Борис можел да кара влак и без документ. Монархът обаче спазва закона, изкарва редовния курс, взема изпита с отличен и получава диплома за машинист Іпърва класа. Тапията му дава право да управлява пътнически влакове. Никога не е допускал инциденти!
В спомените си
руският офицер
Михаил Каратеев
разказва
за една неочаквана среща на гара Търново-Сеймен, сега Симеоновград:
“Една вечер някой пусна слуха в казармата, че на следващия ден с влак от София през Търново-Сеймен за Ямбол ще пристигне цар Борис. По нашето руско разбиране това беше изключително събитие. И понеже официално никой от местната власт нищо не ни съобщи, а и в града не се забелязваха никакви приготовления, помислихме, че това са празни приказки.”
Каратеев и неколцина приятели решават да проверят. Влакът пристига и те виждат машиниста, облечен в кожена куртка, с каскет и гаечен ключ в ръката.
“Неговото слабо лице и дълъг нос ми се сториха твърде познати”, отбелязва очевидецът.
“А, руские офицеры!”, обръща се към посрещачите човекът с каскета. “Ты тоже руский?”, пита го Каратеев.
“Не, я болгар”,
отвръща той
В този момент се приближава началникът на гарата и сопнато казва: “Карай, защо още стоиш и кого чакаш. Разписание гониш, драги!” Машинистът изпълнява командата, качва се в кабината, надува свирката, маха с ръка и потегля.
“Братцы, та това е самият цар!”, светва му на един от братушките. Началникът потвърждава, че това е Борис ІІІ, а те го питат защо го е смъмрил.
“На него това му харесва, знаем му вкуса”, казва жепеецът и добавя: “На нас началството ни е заповядало “да не го познаваме” и да се отнасяме така, както към редови машинист.”
