Издаваните от България европейски заповеди за разследване (ЕЗР), с които се иска претърсване, изземване или разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, противоречат на правото на Европейския съюз, тъй като българското законодателство не предвижда правни средства за защита срещу издаването им. Това следва от решение на Съда на ЕС, постановено по запитване на Специализирания наказателен съд (СНС) вчера.

Спецсъдът зададе на съда в Люксембург следния въпрос: „Съответна ли е на нормите на чл. 14 ал.1-4, чл.1 ал.4, съобр.18 и 22 от Директива 2014/41 и чл. 47 вр чл.7 от Хартата, във връзка с чл. 13 вр чл.8 от ЕКЧП национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейка заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел? Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия?“.

И отговорът на СЕС гласи: „Разпоредбите на Директива 2014/41/ЕС и на Хартата не допускат правна уредба на издаваща европейска заповед за разследване държава членка, която не предвижда никакви правни средства за защита срещу издаването на европейска заповед за разследване за претърсване и изземване и за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, както и че не допускат компетентният орган на държава членка да издаде европейска заповед за разследване за претърсване и изземване и за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, ако правната уредба на тази държава членка не предвижда никакви правни средства за защита срещу издаването на такава европейска заповед за разследване“.

Преюдициалното запитване е отправено заради дело за организирана престъпна група за измами с ДДС. По отношение на един от подсъдимите – Иван Гаванозов, е повдигнато и обвинение, че чрез използване на подставени дружества е внасял захар в България от други държави от ЕС, включително и от Чехия. По време на разследването обаче не са извършени следствени действия спрямо чешката фирма доставчик и представляващия я.

Затова след като делото е внесено в СНС той решава да издаде ЕЗР, с която да поиска от чешките органи да се извършат претърсване и изземване в офиса на тамошното дружество и в дома на представляващия го, както и последният да бъде разпитан като свидетел чрез видеоконферентна връзка.

Преди да я издаде обаче СНС спира делото и се обръща към съда в Люксембург. Причината – нито в Закона за Европейската заповед за разследване (ЗЕЗР), нито в Наказателно-процесуалния кодекс има разпоредби, които да предвиждат възможност да се обжалва издаването на ЕЗР. Освен това засегнатият от претърсването и изземването, както и разпитаният свидетел не могат да обжалват присъдата, тъй като те не са страни в производството.

В решението си по запитването на СНС съдът в Люксембург припомня, че когато прилагат правото на ЕС, държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективни правни средства за защита и че уредената в Директива 2014/41 процедура по издаване и изпълнение на европейска заповед за разследване съставлява именно прилагане на правото на съюза.

После СЕС изтъква, че претърсването и изземването представляват намеса по отношение на гарантираното от Хартата право на всяко лице на зачитане на неговия личен и семеен живот, на жилище и тайната на неговите съобщения. „Освен това изземването би могло да доведе до нарушение и на правото на всеки да се ползва от собствеността над имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Следователно това право задължително предполага засегнатите от такива процесуалноследствени действия лица да разполагат с подходящи правни средства за защита, чрез които да могат, от една страна, да оспорят законосъобразността на тези действия и необходимостта от тях, и от друга, да поискат подходящо обезщетение, в случай че действията са били разпоредени или изпълнени незаконно“, заявява съдът в Люксембург.

Той подчертава, че е задача на държавите членки да предвидят във вътрешния си правен ред необходимите за тази цел правни средства за защита.

Съда изтъква, че подобно тълкуване е в пълно съответствие с виждането на Европейския съд по правата на човека, че засегнатите от претърсване и изземване трябва да имат възможност за достъп до процедура, по която да могат да оспорват законосъобразността и необходимостта на извършваните действия и да получат подходящо обезщетение, в случай че те са разпоредени или изпълнени незаконно.

„Предвид естеството на европейската заповед за разследване, която се основава на принципа на взаимно признаване, Съдът приема, че за да могат лицата, които са засегнати от изпълнението на европейска заповед за разследване за претърсване и изземване, издадена или потвърдена от съдебен орган на издаващата държава членка, пълноценно да упражняват правото, което им гарантира член 47 от Хартата, посочената държава членка е длъжна да се погрижи тези лица да разполагат с правно средство за защита пред неин съд, което да им позволява да оспорват необходимостта от заповедта и нейната законосъобразност наймалкото от гледна точка на материалноправните основания за издаването на такава европейска заповед за разследване“, пише в решението.

Що се отнася до издаването на европейска заповед за разследване за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, СЕС отбелязва, че отказът за даване на показания в рамките на изпълнението на ЕЗР би могъл да има значителни последици за засегнатото лице въз основа на нормите, предвидени за тази цел в правото на изпълняващата държава членка.

Свидетелят би могло да бъде доведено принудително на разпита и да бъде задължен да отговаря на поставяните му по време на разпита въпроси с риск в противен случай да му бъдат наложени санкции.

„Поради това такова лице трябва да разполага с правно средство за защита срещу тази заповед в съответствие с член 47 от Хартата, тъй като защитата срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на физически или юридически лица е общ принцип на правото на Съюза“, заявява СЕС.

Съдът сочи, че след като съдилищата на изпълняващата държава не са компетентни да преценяват материалноправните основания на ЕЗР за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, задача на самата държава е да гарантира, че всяко лице, което е задължено да се яви на разпит като свидетел или да отговаря на поставяните му по време на такъв разпит въпроси, ще разполага с правно средство за защита пред съд на тази държава членка, което да му позволява да оспори най-малкото материалноправните основания за издаването на такава европейска заповед за разследване.

Затова СЕС приема, че изпълнението на европейска заповед за разследване за претърсване и изземване и за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка, чиято законосъобразност не може да се оспорва пред съд на издаващата държава членка, по естеството си влече нарушение на правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата.

ИЗТОЧНИК news.lex.bg