Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език. Това се казва в изявление на БАН, изпратено до медиите днес.

Във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело, Българска академия на науките напомня, че през втората половина на IX век българската държава, представлявaна от княз Борис I, извършва два съдбовни акта. Първо, християнството е прието като държавна религия. Второ, прогонените ученици на св. св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители. В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи – Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят.

Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св. св. Кирил и Методий. Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес. Освен това, през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии. Дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано, че народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век. „Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.  Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици“, категорични са учените.

RNS