Традиционните доклади на двете институции отново посочват корупцията и лошата бизнес среда като проблемни за страната

България вече не изпълнява всички числови критерии за приемане на еврото, защото инфлацията в страната е по-висока от референтната. Освен това продължава да има нужда от реформи за подобряване на бизнес средата, качеството на работа на институциите и борбата с корупцията. Това става ясно днес от докладите за конвергенция на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Те се публикуват на всеки две години и отчитат напредъка на страните извън еврозоната да станат част от общия валутен съюз.

На теория двата документа не би трябвало да имат отношение към заявеното от България намерение да се присъедини към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната), като в този на ЕК дори това изрично е посочено. Те се следят по-скоро за сигнали между редовете и промяна в тона, които може да индикират по-благосклонно отношение, но такива по-скоро не се виждат.

При представянето на доклада обаче от Брюксел цитираха ресорният еврокомисар Валдис Домбровскис, според когото „днешният доклад за конвергенцията показва окуражаващ напредък от страна на някои държави, въпреки че те все още трябва да преминат през няколко етапа, преди да могат да се присъединят към еврозоната. Важен етап по този път е присъединяването към валутния механизъм ERM II, за което Хърватия и България се подготвят в момента. Приветстваме усилията и на двете държави в тази посока“, казва Домбровскис.

РЕКЛАМА
Подобна препратка има и в доклада на ЕЦБ в частта, която се разглежда критерият за валутен курс, доколкото престоят минимум две години в ERM II е условие за членство в еврозоната. „През юли 2018 г. и юли 2019 г. българските и съответно хърватските власти изразиха намерение да поискат включване на лева и куната в ERM ІІ, като междувременно свързаните с това процеси отбелязаха съществен напредък“, се посочва в анализа на ЕЦБ.

Хърватия се справя по-добре
Хърватия пое по нашия път година по-късно, но се справи с поставените й допълнителни условия по-безпроблемно. Преди дни ЕЦБ обяви, че петте разглеждани от нея хърватски банки преминават прегледа на качеството на активите и стрес тестовете без констатиран капиталов недостиг. В същото време проверката на шест български банки установи капиталови проблеми при две – Инвестбанк и ПИБ. И докато първата успя да осигури нужните й средства още през пролетта, втората в момента е в процес, и то вероятно с помощ от държавата, но и без яснота дали Брюксел одобрява това. Сега в доклада на ЕК се посочва, че Хърватия покрива и трите икономически критерия (за ценова стабилност, устойчиви публични финанси и дългосрочен лихвен процент) , както и че националното й законодателство е напълно съвместимо с правилата на валутния съюз. За сравнение – България не изпълнява критерия за ценова стабилност, от страната се искат и още законови поправки, свързани с независимостта на централната банка. Същевременно плюс за България пък е, че през февруари тя бе извадена от групата на страните с макроикономически дисбаланси, докато Хърватия е още там.

България и Хърватия бяха негласно окомплектовани от Брюксел и Франкфурт, като двете държави очакват да получат зелена светлина за т.нар. чакалня на еврозоната в средата на тази година, вероятно през юли.

Проблемът инфлация
Докладите на ЕЦБ и на ЕК отбелязват, че инфлацията в страната е над референтната стойност. През март 2020 г. 12-месечният среден темп инфлацията в България (измерена през хармонизирания ценови индекс) е 2.6%, т.е. доста над референтната стойност от 1.8% по критерия за ценова стабилност, посочват от Франкфурт. Подобно на предходния доклад, и в този от ЕЦБ обръщат внимание на факта, че „съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България“, като отново се взима предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция в страната през 2017 и 2018 г. Според ЕЦБ процесът на догонване вероятно също ще поддържа инфлацията в България по-висока от тази в еврозоната, „тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната“.

Инфлацията е проблемна и за Полша, Румъния, Чехия и Унгария. От Франкфурт отбелязват, че през 2019 г. и в началото на 2020 г. „въпреки външните пречки и по-ниските цени на енергията в повечето проучвани в доклада страни инфлацията остана висока под влияние на силното вътрешно търсене, все по-затегнатите условия на трудовия пазар и цените на храните“.

Слаби институции и лоша бизнес среда
Традиционно в докладите и на двете институции се обръща внимание и на качеството на институциите и управлението. Констатациите тук отново не са по-различни от тези преди две години – че в България те са слаби, подобно на останалите страни от региона.

Четено
Коментирано
Препоръчвано
БАНКИ И ФИНАНСИ
В последния момент всички права на ПИБ бяха продадени (допълнена)
ИКОНОМИКА
ЕЦБ и ЕК: България вече не изпълнява критерия за ценова стабилност
ИКОНОМИКА
Според експертиза от 2008 г. край „Алепу“ изобщо не е трябвало да се строи
„С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и на управлението в повечето държави. В този смисъл България, Румъния, Хърватия и Унгария са сред държавите, изправени пред най-големите предизвикателства в ЕС“, се посочва в доклада на ЕЦБ.

В този на ЕК пък се посочва, че средата за правене на бизнес в България е традиционно по-лоша в сравнение с повечето страни в еврозоната.

„Основните предизвикателства са свързани с институционалната рамка, включително борба с корупцията, подобряване на функционирането на съдебната система, намаляване на административната тежест за бизнеса и подобряване на качеството на публичните услуги. Недостатъците във функционирането на институциите са значителна пречка за икономическия и социален потенциал на страната. Въпреки това се предприемат действия за подобряване на бизнес средата, по-специално по отношение на рамката на несъстоятелността и управлението на държавните предприятия“, според Брюксел.

capital.bg