Когато ти е писано да се обeсиш, няма да се удавиш… Същото важи и за любовта, сподели жена, срещнала съпруга си по мистериозен начин, при който съдбата, както в повечето случаи, има главната заслуга.
„Мога да кажа, че съм щастливка, защото досега каквото съм си пожелала силно, Господ ми го е давал. Държа да подчертая обаче, че това винаги са били неща, които не се купуват с пари като здравето и любовта”, започва разказа си варненката.
Преди десетина години 30-годишната тогава жена отглеждала сама детето си и след множеството горчиви опити и грешки в любовта вече не вярвала, че е възможно да срещне подходящ човек, с който да продължи пътя си.
Жената работела на няколко места, за да може да се грижи добре за дъщеря си. Докато отивала на работа от едното на другото работно място всеки ден минавала по една и съща улица в града.
Ден след ден. Често срещала едни и същи хора, работещи в офиси и магазини по същата тази улица. Ден след ден погледът и грабвал красив млад мъж, който често разговарял с колеги пред един от офисите на същата тази улица.
„Никога нямаше да го заговоря, не съм от агресивните жени, които биха предприели нещо, за да се запознаят с някого или да тръгнат да флиртуват, имам си достойноство и не бих се осмелила да го заговоря”, сподели жената.
Тъй като била свободна и често самотна, дамата си направила регистрация в сайт за запознанства, където успяла да завърже контакт с много себеподобни. Там предимно споделяла неволите и емоциите. За разлика от много други жени, представящи се по възможно най-еротичния начин, тя дори нямала снимка в сайта.
Харесвало й да общува неангажиращо и дистанционно, без да си позволява да излиза на срещи с новите си познати, тъй като била доста мнителна и скептично настроена към този вид връзки.
Една вечер мъж без снимка завързал разговор във виртуалното пространство. Бил леко дързък, но забавен. Настоявал за среща без дори да поиска снимка на жената. След десетина дни общуване в сайта мъжът станал настоятелен, увещавал я да се срещнат и пият по кафе, дори ако иска да вземе приятелка или някой за охрана със себе си. Споделил, че не е силен във виртуалните флиртове и търси реална и сериозна връзка.
Минали два месеца в увещания, жената била непреклонна, а мъжът все по-упорит и настойчив. Въпреки множеството красавици в сайта не се отказвал да търси контакт именно с нея. Нито веднъж през това време не станал въпрос кой къде работи и с какво се занимава.
Един ден жената най-накрая решила, че може да опита късмета си и приела поканата за кафе. Какво било стъписването й обаче, когато в уречения ден и час, на уреченото място видяла не кой да е, а именно човекът, който успявал да разтупка сърцето и от пръв поглед всеки ден на улицата. Нямало никакъв начин някой да е влязъл в ролята на сватовник, защото не била споделила с никого за трепетите си.
Любовта пламнала за минути. Тя не спирала да се чуди на това как е възможно да извади подобен късмет.
Започнали да се срещат всеки ден. Химията и емоционалното привличане между двамата били много силни. Пламнала любов като в приказките. Жената не знаела къде се намира, летяла и била щастлива. И така няколко месеца. Започнали да правят планове как ще заживеят заедно и ще имат свое дете.
Един ден обаче, мъжът дошъл посърнал и силно притеснен на срещата им. Дълго мълчал и жената гадаела на какво се дължи лошото му настроение. Мъжът не знаел как да и поднесе горчивата новина, но се наложило да бъде прям. Бившата му приятелка му се обадила и му съобщила, че е бременна и вече е късно за аборт.
Двамата мълчали с часове. Накрая като големи и разумни хора решили, че е мъжко и достойно той да поеме отговорност за случилото се и да се погрижи за детето, което дори не бил сигурен, че е негово.
Разделили се трудно и си обещали да не се търсят, за да забравят по-бързо за любовта си и да не страдат.
Минали три години, болката избледняла, спомените също. Всеки вървял по пътя си без да предполага, че съдбата още не е написала историята им.
„Чували сте, че по Великден и по Коледа стават чудеса нали…Е, ние се срещнахме след години именно на Великден в един подлез. Сигурно щяхме да се разминем, ако той не ме беше спрял и със сълзи на очи успя да каже само: „Аз направих голяма грешка… После стана ясно, че преди дни са се разделили с жената, която му роди дете. Бях изстинала вече, бях забравила…
Но както казват хората старата любов ръжда не хваща…Разменихме си телефони и си обещахме да се видим някой ден на кафе като стари приятели. Още същата вечер ми се обади и предложи да дойде да пием по питие в квартала, за да си поговорим. И ето така, от дума на дума, от спомен на спомен, от трепет на трепет пламна всичко наново. Той положи огромни усилия, за да ме спечели отново и докаже любовта и предаността си. Месеци след новата ни среща заживяхме заедно, а нямаше и година, когато се роди детето ни. Вече повече от 7 години се борим рамо до рамо с всичко и не спираме да си повтаряме,че се обичаме. Това е засега история с щастлив край. По този повод обаче винаги се сещам за един поучителен разказ, който често си припомням, когато реша че нещо е прекалено лошо или прекалено хубаво.
Един мъж, който бил с преуспяващ бизнес и щастливо семейство един ден фалирал, жена му го напуснала, той се отчаял…
Отишъл на един мост и решил да скочи от там. По моста минавал старец. Спрял клетника и му казал:. Чуй сега сине, ще ти дам една бележка. Недей да скачаш, прибери се у дома и я прочети. Послушал го човекът. Отишъл в празния си дом и отворил сгънатото листче. Там пишело:”Всеки ден няма да е така…”. Освестил се мъжът, взел се в ръце, започнал нова работа, скоро се замогнал отново, жена му се върнала с децата, бил на върха на успеха и щастието отново. Потърсил старецът, за да му благодари. Намерил го на моста. Занесъл дарове и заредил благодарствени слова. Старецът го погледнал и казал: Ти май скоро не си чел бележката…”.
RNS.bg
