Снимат ли западните СМИ сълзите на радост на хората от украинските територии, които искат да получат руски паспорт още в първия ден на референдума? Някои споделят, че не са спали през нощта. Надеждата надделява над страха. Хората откровено казват едно и също: „Дълго чакахме!“

Не искат бандеровци, не искат нацисти, не искат да бъдат вързвани с тиксо по стълбовете и разстрелвани по детските площадки. Честно ви казвам, сама си поплаках на кадрите с пристигането на деца-сираци, които дълго време не бяха виждали братята и сестрите си. Влакът пристигна в Нижни Новгород със силна свирка, а на перона разплакани хора чакаха децата да слязат.

Сред тях имаше съвсем мънички руси феи… Сълзи, прегръдки…

Една жена взе пет деца – братчета и сестрички, като приемна майка. Тези дечица, смутени от суматохата около тях, наскоро загубили родителите си… И все пак личицата им се оживяват, когато жената ги пита дали обичат кучета и котки, защото имала куче и две котки… В очите им светва радост. Въпреки тъгата, има надежда!…

Синът на първия човек на Крим доброволно отива на фронта. Струва ми се, че нещастието хуманизира руското общество. То беше тръгнало по пътя на нашето безразличие, но изведнъж човечността се пробуди – има голяма промяна в отношенията между хората. А идиотите – тях нищо и никой не може да ги промени.

Особено ме порази едно момиче от Луганск, което е пострадало доста – има зад гърба си няколко тежки операции, като жертва на обстрели. Днес кара бронемашина и се сражава за Донецк, съзнавайки както казва, че „всеки ден може да е последен“… Казва го така, сякаш вече е умирала и знае какво е…

Западът нямало да приеме референдума. Демократичният свят отказва първото право на демокрацията – правото на избор на тези хора. Ако влизаш в НАТО, без да са те питали, както стана с българите – ти си човек. Ако гласуваш за правото си на живот в онези украински територии, където са те тероризирали в продължение на осем години, убили са майка ти, брат ти… и затова правиш този избор- ти не си човек! Такъв е „принципът“ на „демократичния“ Запад. Вие приемате ли такъв „принцип“, независимо дали сте русофил, или русофоб? Аз – не!

Еми Мариянска