Защо не трябва да вярваме на социологическите изследвания? Краткият отговор е защото тя отчита моментни нагласи на незначително малък брой анкетирани и няма как това да се счита за категорична прогноза.
В България социологическите агенции обикновено анкетират между 800 и 1200 души. Това може да звучи малко, но всъщност е напълно нормално според световните стандарти,като пренебрегнем факта, че в други държави населението е десетки милиони. В нашия случай такъв брой хора е достатъчен, за да се види общата посока на обществените нагласи, но не и да се предскаже със сигурност изборният резултат.
Важно е да се знае, че тези изследвания имат статистическа грешка от около ±3%. Това означава, че когато една партия е измерена с 10%, реалната подкрепа може да е и 7%, и 13%. Въпреки това, в публичното пространство тези числа често се представят като точни и окончателни. Което често влияе върху решенията на мнозина кого да подкрепят с гласа си.
В българските условия картината се усложнява допълнително. Избирателната активност е ниска, много хора решават дали ще гласуват в последния момент, а част от избирателите не казват открито за кого ще гласуват. Не се отчита скрития вот и регионалните различия, които трудно се улавят с малки извадки.
Всичко това прави моментната снимка, която дава социологията, още по-неточна.
Социолозите могат да покажат тенденциите, да измерят нагласите в момента и да сравняват промени във времето.
Социолозите не могат да предскажат със сигурност изборен резултат, да отчетат скрити мобилизации, да уловят рязка промяна в решенията.
Проблемът не е в самите проучвания, а в начина, по който се тълкуват.
Когато минимални разлики между партии се представят като „сигурни победители“ или „сигурно изпадащи“, това вече не е анализ, а внушение.
Такива интерпретации могат дори да повлияят на решението на хората дали и как да гласуват.
Затова социологическите данни трябва да се възприемат като ориентир, а не като прогноза. Те показват какво мислят хората в момента на анкетата, но не могат да предвидят как ще се развие политическата ситуация до изборния ден. Когато това разграничение се загуби, числата започват да подвеждат, вместо да информират.
А, на избори от значение е не само отчетеното от социологическите агенции одобрение, а и активността на подкрепящите определена партия.
