Българският народ като цяло и индивидуалност е толкова отчаян, че е готов да повярва на всеки измамник, обещаващ да ни подари „светло бъдеще“. Мисълта не е моя, артикулира я 16-годишният ми син. Естествено, че се гордея с него. Днес ще Ви дам пример в потвърждение на тезата му, в опит да развенчая прехласването към политици, които „имат смелост“ да кажат нелицеприятната истина. Същата, която всички ние знаем от години и въпреки това, тя ни се поднася като новина, без да се коментира, че десетилетия не е имало никакви действия по коригирането на действителността.
През далечната 2011 г. Волен Сидеров поставя въпроса за национализацията на златодобива, тока и водата в държавата. Българите с елементарен интерес към Родината си, са наясно защо това и до днес не се случи. Както и щетите, които всички търпим по темата. Системно се изнасят данни, доказващи, че България получава 0,075% концесионна такса от неуточнено количество добив. Тези дни една парламентарно представена партия отново постави темата за промяната на договора. И точно като през последните години, отново беше отхвърлена. За тока и водата въпросът изобщо не се повдига.
Преди време проф. Иво Христов обвини интелигенцията на държавата и политиците, че не възпитават положителна ценностна система у младите. И заключи, че всичко е преминало границата на възможността за завръщане към нормалното, след като хората гледат Хелс китчън и Ергенът. Когато го попитах той лично какво направи и като университетски преподавател, и като депутат, ми заяви, че на въпроси от проста жена няма да отговаря.
Мога да дам още примери, с които да докажа, че некомпетентни овластени, които в зряла възраст сефте чуват понятия по тема, с която са решили да се занимават, ни губят времето. Предполагайки, че са открили първи нещо, с което предизвикват само смях и притежаващите обща култура.
Възприемането, че политиците, в частност народните представители са същества, които трябва да изброяват проблеми, които и без друго ние си знаем, без да предлагат решения и да се борят за реализацията им, е крайно несериозно. То е трагично с оглед на безобразно високото за българските стандарти месечно заплащане за реално 3 дни работа, по-високо от равностойността на едногодишна минимална месечна заплата.
Засегнатите вероятно ще репликират, че работата на депутатите е да пишат закони, пропускайки услужливо факта, че изпълнението на законите е отговорност на изпълнителната власт, която самите те инсталират. Ще премълчат, че има процедура „парламентарни питания“.
Създаването на фалшиви герои в опит отново да вменим отговорност към „поредния спасител“, който с магическа пръчка да удовлетвори мечтите на всеки българин – коренно различни и противоречиви, поради факта, че сме нация от индивидуалисти, няма как да проработи. Единственото, което ще последва е ново разочарование от неправилно насочените очаквания. И така – докато всички завинаги се откажем.
Времето на говоренето отдавна мина. Или някой прави нещо конструктивно, или нужда от безсмислена шумотевица – нямаме. Повярвайте – средно и над него интелигентните хора, няма как да бъдат излъгани. Още по-малко от хора без бекграунд, с неизяснена експертиза, които точно поради липсата им се опитват да налагат внушенията, че историята започва от тях.
Времето за отговорности е дошло! Персонална! Чакам тези, които имат институционално право да я поискат! Поне да си оправдаят 10% от заплатите!
