Очевидно възхитата на датчани по българските красоти не е случайна. Двата народа са имали близки ценностни системи и така с нашата страна е свързан и датския принц Валдемар, най-малкото от децата на крал Кристиан IX, който една не става български княз.  Той е брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Валдемар е роден на 27 октомври 1858 година в двореца Бернсторф, северно от Копенхаген. Получава началното си образование от възпитатели, а по-късно изучава военно дело. През 1880 година е произведен в чин лейтенант, като през следващите години участва в няколко военни експедиции. През 1885 година благородникът се жени за френската принцеса Мария Орлеанска, която е и правнучка на последния френски крал Луи Филип. 

След абдикацията на княз Александър I през 1886 година, българският политически елит е изправен пред предизвикателството да осигури княз на българската монархия.

Така в средата на октомври в Търново е свикано Третото Велико народно събрание, което избира датският благородник. Самият той обаче даже не подозира за това. Стефан Стамболов изпраща решението чрез гръцкото агентство в София до крал Георгиос, брат на Валдемар. От Атина обаче идва колеблив отговор: Валдемар не може да приеме избора без разрешението на руския император. Самият той е на френската Ривиера в Кан, когато получава от Търново официалното съобщение за своя избор.

Още същия ден, със следната телеграма до председателя на Събранието Георги Живков, той пише:

„Благоволете да приемете уверението в искрената ми благодарност за честта, която ми се отдаде чрез вота на Събранието. Аз препратих Вашата депеша на Негово  Величество датския крал, който само може да отговори официално на Вашето предложение; но изповядвам, че ми се струва да бъда лично задържан от други обязаности.“

Многозначителният отговор на датския принц води до нова телеграма, този път до баща му – крал Кристиан IX:

„Ваше Величество, представителите на българския народ с радост приеха от Н. В. княза Валдемара отговора, когото той благоволи да изпрати и аз съм натоварен да Ви изразя техните надежди, че В. В. ще благоволите да отговорите благоприятно на желанията на българския народ, като позволите на Негово височество да посвети скъпия си живот за величието и напредъка на българския народ и за славата на новата династия.“

Отговорът на краля идва след два дни, след като датският крал се е допитал до руския император, който е бил против:

„При всичко, че оценявам знака на доверието, което Събранието изказа към моя царствующ дом, аз не се намирам в положение да упълномощя сина си да приеме един избор, направен от Събранието при настоящите обстоятелства, следователно ще му бъде невъзможно да приеме депутацията.“

Малко по-късно на българския престол се възкачва Фердинанд Сакскобургготски, чиято кандидатура е компромисна.