Вече близо година България е без назначен посланик на Съединените щати. Длъжността се изпълнява от временно ръководство, а Вашингтон не показва признаци, че бърза да изпрати нов дипломат от висок ранг. В международната практика подобни „празни“ периоди в посолствата се считат за ясен сигнал: държавата-партньор не е сред текущите стратегически приоритети.
И докато САЩ очевидно не бързат да възстановят пълния дипломатически формат, в София премиерът демонстрира амбиции, които звучат все по-несъразмерно на реалността — включително искането за безвизово пътуване за българските граждани.
Проблемът? България не покрива ключовия критерий за включване в програмата Visa Waiver: процентът откази на визи трябва да бъде под 3%, докато последните официални данни сочат над 6%. Тоест страната ни е приблизително на двойно по-високо ниво от изискуемото — и то въпреки напредъка спрямо предишните години.
Това означава, че дори да имаше силен политически импулс от страна на САЩ, България обективно не отговаря на условията за отпадане на визите. А когато към това се добави и продължителната липса на американски посланик — ситуация, която сама по себе си говори за нисък дипломатически приоритет — настояването на премиера започва да звучи повече като политическо пожелание за вътрешна употреба, отколкото като реалистична външнополитическа цел.
На този фон изявленията за „скорошно безвизово пътуване“ не приближават България към Съединените щати. Напротив — създават очаквания, които дипломатическият и статистическият реалитет не подкрепят.
Докато Вашингтон демонстрира категоричност в действия, че не българското направление е извън приоритетите му, би било разумно София да подхожда с повече реализъм и по-малко публични обещания. И най-вече — да изгради политиката си върху факти, а не върху надежди.
