Председателят на най-малката политическа партия в 51-ото НС – Ивелин Михайлов се отзова на поканата на президента Румен Радев. Когато рейтингът срещне инерцията на промяната срещата е знакова. Президентът и човекът, който показа, че системата не е вечна в 10-минутна среща, след която президентът обяви, че мандатът на това правителство е изчерпван и след празниците ще връчи първият проучвателен мандат. Ако никоя партия не го изпълни, предстоят предсрочни парламентарни избори.
Само за 9 месеца Ивелин Михайлов и съратниците му от Величие изпълниха целта, с която влязоха в парламента – да свалят тази власт. Доказвайки, че изборите се провеждат по порочен алгоритъм, а функция от тях са нелегитимен парламент и правителство. Те не изразяват реалната воля на народа и не работят в полза на държавността.
„Величие“ влезе в 51-ото НС след касиране и преизчисляване на изборни резултати и създаде прецедент, който насърчава гражданите да не приемат изборните резултати като недосегаеми. Пренасочи обществения дебат от „има ли проблем“ към „как точно работи проблемът“. С конкретни примери разкри контролираният вот, купуването на гласове, манипулации на ниво секционни комисии и ролята на местни администрации и зависимости.
Демонстрира парламентарно поведение извън обичайната партийна логика, доказвайки, че малка парламентарна група може да действа автономно, а не само като „придатък“.
Първите, които се разграничиха от елементарната реторика на политическите лозунги, изнасяйки конкретни данни, с което повиши изискването към останалите депутати да аргументират, а не само да заклеймяват.
(ВИДЕО) Ивелин Михайлов: Чрез държавата българите са изнудвани и нямат граждански права | RNS
Намали усещането на българите, че няма за кого да се гласува. Електоратът на „Величие“ са хора, които дълго не са гласували, граждани с недоверие към традиционните партии и хора, мотивирани не от идеология, а от антисистемно усещане.
Ивелин Михайлов буквално разклати усещането за неизменна система, обърна фокуса върху изборната честност, доказа, че може да има автономно парламентарно поведение, представяйки непредставени граждани и въведе конкретика вместо властващата обща реторика.
Така се стигна до символния ефект „Влизане отвън в системата“. Не е законодателен, а обществен резултат. Самият Ивелин Михайлов влезе в парламента без класическа партийна кариера, без дългогодишна политическа инфраструктура, без традиционни медийни и икономически чадъри (поне в началния етап). Всичко това даде положителен пример, че достъпът до парламента не е напълно затворен клуб.
И точно за това тази среща престава да бъде протоколна. Тя се превръща в сигнал – че доверието и промяната вече не съществуват в паралелни светове. Че системата, която дълго изглеждаше непоклатима, започва да се пропуква не отвън, а отвътре. Тази среща не решава проблемите на държавата, но показва нещо далеч по-опасно за статуквото – че промяната вече има лице, а доверието е започнало да го разпознава. И когато институционалният авторитет срещне гражданската решимост, въпросът вече не е дали ще има промяна, а кой ще се опита да я спре. Както и дали българският народ е готов да възкръсне като феникс от пепелта си към слънцето.
