94 години след основаването на съвременна Турция от Мустафа Кемал Ататюрк, референдум в условията на извънредно положение, каза „ДА“ на едноличната власт на президента. Следствията от вота елеминират каквато и да е възможност т.нар. бежанци да бъдат интегрирани. Най-високият процент, подкрепили референдума са турците, живеещи в Германия.

Според информация на в. „Хюриет“ 51,3% от над 58 млн. избиратели са гласували с „да“. Това е с около 1,3 млн. гласа повече от отговора „не“. Вотът „не“ печели в Истанбул, Анкара и Измир с 51,3%, 51,1% и 68,8%. При вота от чужбина 59,27% подкрепят референдума и Ердоган, 40,73% са против. Само в Германия подкрепата за „да“ е още по-висока – 63,19% (269 036 гласа) срещу 36,81% (157 467 гласа). В Холандия „да“ взема 69,93% (47 911 гласа), а „не“ – 30,07% (20 602 гласа). В САЩ обаче 83,26% от турците са казали „не“, но това са само 16 719 гласа. Избирателната активност на референдума е над 84%.

Поправките в конституцията, които са заложени в референдума, съществено ще променят статуса на държавния глава, който едновременно ще стане и глава на изпълнителната власт — длъжността премиер ще бъде изпразнена от съдържание.

Правителството ще бъде ръководено от президента и вицепрезидентите, които ще се назначават от самия президент.

Президентът ще получи правото да издава укази, да обявява извънредно положение в страната, да насрочва референдуми и да назначава висшите държавни чиновници, включително министрите.

Всичко това — без одобрението на парламента.

Президентът получава правото да бъде част от политическа партия и да я оглавява.

Държавният глава ще бъде избиран всенародно за срок от пет години, сега са четири, при това едно и също лице може да стане президент не повече от два пъти подред.

Едновременно с президент ще се избира и парламент, срокът на пълномощията му също се предлага да бъдат удължени от четири на пет години.

Съставът на парламента се предлага да бъде увеличен от 550 на 600 депутати, при това възрастният ценз за тях ще бъде занижен от 25 на 18 години, а действащото понастоящем изискване кандидатите да се преминали военна служба ще бъде отменено.

Пълномощията на парламента се съкращават — депутатите не могат да искат отчет на министрите, да ги съдят и да им дават поръчения.

Изборите за президент през 2019 г. ще бъдат началото на неговия първи мандат.

Преобладаваща част от наблюдателите виждат в това личния интерес на действащия държавен глава Реджеп Ердоган, който по този начин има намерение да продължи властта си.

Ще бъде създаден нов орган — Държавен наблюдателен съвет, чрез който държавния глава ще има допълнителен граждански контрол над армията.

Президентът ще получи правото да назначава ръководителя на Генералния щаб на Въоръжените сили на Турция.

Тези и други мерки са насочени към намаляване на самостоятелната роля на армията в политиката на страната.