Едните наследиха милиони. Другите – надежда. И трийсет години по-късно сблъсъкът продължава. Ще има ли и какъв ще е краят?
Истинската война в България не е между леви и десни, червени и сини, русофили и атлантици. Истинската война е между децата на назначените за милионери с куфарчетата откраднати пари от всички нас и от държавата, и децата на повярвалите в демокрацията. Че тя ще им даде шанс да развиват реалните си възможности и ще живеят достойно.
Първите получиха богатство по наследство — в буквалния и в политическия смисъл. Смениха лозунгите, но не и манталитета. Появиха се с нови имена, но със старите навици – „нашите хора“, „нашите фирми“, „нашите обществени поръчки“.
Нека не забравяме началото – демокрацията в България беше функция на Държавна сигурност. Тя не се роди свободно – беше организирана операция с куфарчета, подписани назначения и комсомолци без скрупули, които за една нощ станаха „предприемачи“, „медийни босове“ и „реформатори“.
Цената на войната
Децата на куфарчетата днес плащат със страх и параноя – от разобличаване, от омразата, която дори парите им не могат да купят. Те се снимат по конференции, говорят за иновации, но в сянката на всеки техен проект стои баща им – с куфарче от 1990-та.
Децата на демокрацията плащат с разочарование и емиграция. С гледане на родината през интернет и с болезнения въпрос: „Как така пак ни излъгаха?“
България днес е полето на техния сблъсък
Властта, медиите, бизнесът – почти всичко още е в ръцете на първите.
Но комуникациите, свободната мисъл и упорството са в ръцете на вторите.
Куфарчетата вече не носят пари, а срам.
Идеализмът вече не носи дивиденти, но носи достойнство.
Защото всеки лев, натрупан от „демокрацията на ДС“, днес тежи като камък на шията на истинската свобода.
И колкото повече ни убеждават, че „онова време е минало“, толкова по-ясно виждаме, че още живеем в неговия сценарий.
В тази война няма да има капитулация, но ще има победители.
Победители ще са онези, които все още избират да казват истината.
Които отказват да служат на системата на „нашите“.
Които си тръгват, за да се върнат по-силни.
Защото, както казва Георги Сираков:
„Българите са създадени от Бог – от Бог и Слово.“
И може би точно в това е силата ни – да паднем, но да говорим. Да мълчим, но да помним. Да бъдем малко, но да не се продадем.
Държавата все още се управлява от синовете и дъщерите на онези, които някога я ограбиха. Те са „елитът“ на демокрацията, родена в кабинетите на ДС и изхранена с куфарчета откраднати милиони.
Но времето вече работи за другите – за онези, които вместо куфарче, носят идея, която въпреки всичко се опитват да реализират.
И докато едните се страхуват да не изгубят привилегиите си, другите търсят начини да си върнат България.
И тук е мястото да питаме:
Докога децата на назначените за милионери с куфарчетата пари от майките и бащите ни ще пишат правилата, а децата на свободата ще ги спазват?
