Известният американски историк от шотландски произход Нийл Фъргюсън излезе с една своя статия това лято, която направи голям шум отвъд океана: “Ние сме съветите (СССР) сега”. Неговата теза е, че има голяма прилика в някои тенденции на разпад между СССР през 80-те и САЩ в момента въпреки привидния икономически ръст в Щатите. За съжаление на Фъргюсън, който като историк ползва официалните икономически данни без да навлиза в детайлите, ние можем да кажем, че той е даже повече прав, отколкото подозира. Бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс излезе още през пролетта с един доклад, в който твърди, че ако се сметне реалната инфлация и се преизчисли на тази база БВП, ще се окаже, че Щатите са в рецесия от 2021 година.
Някои от интересните данни, които Фъргюсън представя:- САЩ вече плаща повече лихви по кредити отколкото за отбрана- 16% от хората одобряват резултатите от работата на американския конгрес – най-висшата властова институция- продължителността на живота в САЩ намалява дори като се извади от статистиката всяка смъртност свързана с онази болест от 2020 година.
Както отбелязва Фъргюсън без да се задълбочава в реалната причина за ситуацията, личните му спомени от Глазгоу със затварянето на стоманените фабрики и корабостроителницата са сравними с така наречения Rust Belt на САЩ – според Википедия “Ръждивият пояс, бивш Стоманен пояс, обикновено се отнася до въздействието на деиндустриализацията, икономическия упадък, загубата на население и градския упадък върху тези региони, дължащи се на свиващия се индустриален сектор.” Според автора шотландците знаят какво им е на американците, защото са преживели същото по време на реформите на Маргарет Тачър през 70-те.От графиката се вижда добре, че увеличението на “смърт на отчаянието” (депресия, самоубийства, дрога, алкохол) започва някъде около 2000 година и расте неумолимо дори преди някой да си помисли, че ще има криза през 2007 година. За съжаление историкът не успява съвсем да излезе от парадигмата на западните исторически и икономически школи, които обичат да заравят глава в пясъка само и само да не назоват реалните причини за проблемите. Фъргюсън вижда в дъното на всичко някаква незнайно откъде появила се деморализация, загуба на доверие в институциите, недоверие към “демокрацията” и т.н.
Като народ, който е намалял с 30% само за 30 години, ние можем да потвърдим на автора, че детските му спомени от Глазгоу го подвеждат по-малко, отколкото либералната философия и псевдонаучната дисциплина икономикс. Неслучайно негативната тенденция в САЩ започва в момента, в който започва китайският възход. Точно тогава започна и масовото изнасяне на работни места от Америка към Азия. За две десетилетия китайците вкараха от бедност в средната класа повече хора отколкото е цялото население на САЩ. И няма защо да се чудим, че най-масовата деморализация е при бели мъже на средна възраст в Щатите и те пропадат в дрога и алкохол. В едно нормално общество именно мъжете на средна възраст са индивидите, които чувстват върху себе си отговорността за издръжката на семейството си. Неспособността да се справят с тази задача в някои малки и средни населени места с безработица над 50% е реалната причина за депресия, наркомания, алкохолизъм, самоубийства.
За средния българин това не е нещо ново и непознато. Всеки от нас, който е преживял бурните години на прехода, има съученици или приятели, които са пропаднали с дрога или алкохол, избягали са да търсят работа в чужбина или не са имали финансовата възможност да имат едно или повече деца. Къде е обаче Западна Европа през 2024 година? Масовите съкращения в Германия са бомба със закъснител. Засега социалната система успява да поеме разходите по безработните и да отложи социалния крах. Но докога? Негативните новини ни заливат всяка седмица. От затварянето на 3 нови фабрики на Фолксваген, през спад на продажбите на немски автопроизводители в Китай, до минаването на 10% от германските работници на четиридневна работна седмица – крайна мярка, която цели да предотврати масови уволнения.
Бъдещето е непредсказуемо, но въпреки това имаме достатъчно натрупан материал, за да предположим в общи линии какво чака Западна Европа и САЩ. А именно това, което се случи в Източна Европа в началото на прехода – безработица, демографски срив, деморализация и бедност. За религиозните и етнически конфликти въобще даже няма да говорим. Много западни анализатори на хранилка на американската пропагандна машина вече предричат този вариант за Европа, като го контрастират в своите писания с прекрасната картинка на американския растеж на БВП. Както вече казахме, дори бившият американски финансов министър не си прави илюзии за този ръст, камо ли милионите американци, които за няколко десетилетия изпаднаха от средната класа в white trash класата, пак от американската Википедия: “Бял боклук е груб термин за обозначение на декласираните бели американци, често живеещи като безработни, с нисък социален статус и ниво на образование. Тази категория хора често страда от алкохолизъм, склонна е към закононарушения и антиобществено поведение.
”България е обвързала около 70% от своето стопанство с това на Европейския съюз. Не, че сме цъфнали и вързали или че у нас раждаемостта е висока, но дори това, което в момента имаме като жизнено равнище е в опасност. От над една година непрекъснато получаваме данни за намаляващите индустриални поръчки от Германия, за спад в чуждите инвестиции у нас, за стагнация в търсенето в ИТ сферата, където са най-добре платените работни места. Това, че сме преживели крахът на 90-те, не ни прави имунизирани. Въпреки че сме калени на мизерия за разлика от средния западняк, няма да минем безболезнено. Нашата страна има нужда от рязка икономическа и политическа промяна. Моделът на неоколониализъм, при който една върхушка краде собствения си народ с пълното одобрение на западните елити, които са доволни да източват капитали от България чрез своите псевдоинвестиции като изнасяне на пари от електричеството, водата, мините, не може да ни избави от задаващата се криза. Имаме нужда от вътрешни инвестиции с поносима лихва, мобилизиране на обществото, осъзнаване на проблемите, приоритизиране на създаване на стабилни работни места, които единствени могат да донесат дългосрочна сигурност за хората и да подобрят раждаемостта.
ИЗТОЧНИК Георги Съйков
