Всички знаем, че освен мизерните пенсии един от основните проблеми на възрастните хора у нас е самотата и изолацията. Особено в студените есенни и зимни дни, когато не могат да седнат на пейката в парка и поговорят със себеподобни за трудния живот, за децата и внуците, за сериалите, за зимнината…
Някои от самотниците откровено страдат от тишината у дома.
Възрастна и болна жена от Варна сподели как е решила за себе си този проблем.
„Когато ми стане чоглаво и пусто у дома, обличам се и излизам на спирката. Хващам автобус, за който имам безплатна карта, и пътувам до някъде. Винаги се намира някое отзивчиво момиче, което да седне до мен и от дума на дума да завържем разговор”, разказва леля Мария.
Жената живее сама в краен квартал. Синът и дъщерята се устроили в чужбина. Внуците си не била виждала с години. Обещали и това лято да се завърнат, за да им се порадва. Жената се оправяла с парите, защото децата пращали и помагали, но най-много и тежало, че няма с кого да си поговори в дългите зимни дни и нощи. Съпругът й се споминал преди години. Съседките били предимно млади, семейни, с ангажимент към деца и много заети. Не смеела да досажда на никого с присъствието си. Затова и открила спасението в безпосочното пътуване.
„Някои хора са много отзивчиви. Аз им споделям, те ми разказват за себе си. Никой не е показал, че му досаждам. Често си признавам, че ми е мъчно за децата и няма на кого да разкажа. Хората ме гледат със съчувствие и ме успокояват, че един ден и моите близки ще се върнат край мен и няма да прекарвам старините си в самота. Не го вярвам вече, те имат своя уреден живот зад граница. Не искат да се прибират. В началото си идваха по-често, след това разредиха пътуванията. Скъпо е, разбирам ги, а и трябва да работят, за да се грижат за своите деца. Лятото е по-лесно. Излизам пред блока, все ще се намери да мине някой и да поседне край мен. Ако не, отивам в парка. Там има доста бабички като мен, които скучаят и искат да си поговорят с някого, за да убият малко време. Коментирали сме си, че няма подходящи места, където зимата да се събират възрастните жени. В пенсионерските клубове ходят предимно дядовците и играят шах и карти. То за децата да има площадки, за младите да има място. Ние сме си изпели вече песента. Ще потърпим малко още, докато дойде онзи автобус, който води нагоре…”, говори като на себе си възрастната жена, приседнала на спирката в очакване на поредния рейс, в който ще се намери някой, който да я изслуша.
RNS
