Понякога историята има болезнено точен усет за ирония. Преди 36 години, на 10 ноември, падна властта на БКП — момент, който трябваше да отвори пътя към демокрацията и нормалността. Днес, в навечерието на тази дата, страната се готви за най-мащабните национални протести от години, настояващи за оставка на правителството. И е трудно да се подмине фактът, че утре рамо до рамо ще протестират хората, които свалиха социализма, и хората, които социализмът свали — различни поколения, събрани от едно и също разочарование.
10 ноември — денят, в който започна краят | RNS
Нелепо и показателно е, че след повече от три десетилетия от формалния край на едноличната власт, обществото отново се изправя срещу последиците от същата система, макар и с нови лица. Защото смяната на властта през 1989 г. не беше чист акт на демократизация — тя беше функция на Държавна сигурност. Контролирана операция, чрез която върхушката на БКП се опита да трансформира политическата си власт в икономическа. Да стане частен собственик на онова, което 45 години по-рано беше национализирано и после развито с труда на поколения българи.
Така започна българският преход — не като освобождение, а като преразпределение. И днес този проект е стигнал до логичната си криза. Новите чорбаджии — наследниците на номенклатурата и нейните мрежи — доказаха, че не могат да развиват онова, което получиха наготово. Не могат да модернизират, не могат да надграждат, а само да консумират и изчерпват. И когато системата, създадена за тяхно удобство, започна да буксува, цената я плати обществото — в бедност, разруха и недоверие.
Затова утрешните протести не са просто срещу конкретно правителство. Те са срещу целия цикъл на подмяна, започнал преди 36 години. Срещу елит, който привидно приема промяната, но само доколкото тя не засяга неговите привилегии. И тук историята е най-иронична: поколенията, които тогава повярваха в демокрацията, и поколенията, които израснаха в нейното изкривено изпълнение, днес се събират на една и съща улица, за да поискат най-накрая истинската ѝ версия.
Българите искат промяна, но не са готови да платят цената ѝ | RNS
Българите искат промяна — дълбока, реална, необратима. Но се сблъскват със сметката: изисква се скъсване с една цяла конструкция, която 36 години живее от обещанията за тази промяна. И затова улицата отново ще бъде пълна — не защото историята се повтаря, а защото подмяната най-после се изчерпа.
На датата, когато падна една власт, която хората вече не искаха, днес хората отново излизат, за да кажат, че не искат и сегашната.
Това е като история, която се опитва да крещи, че проблемът не е в датите, не е в партиите, а в модела на управление, който се възпроизвежда. Да видим, има ли кой да я чуе! И дали спонтанната воля на хората ще бъде отново контролирана и управлявана от тези, на които сме дали власт!
