Понякога най-важните неща се случват тихо. Без камери. Без заглавия. Без кресливи анализи в праймтайма. А, понякога даже и те се крият, защото някому изглеждат не политкоректни.
Днес първата среща между Ивелин Михайлов – председател на парламентарната група на политическа партия „Величие“ и президента Илияна Йотова вместо протоколна студенина започна с жест. Истински. Джентълменски. Рядък. И съвсем на място – описвайки госта на „Дондуков“ 2 и домакина.
Ивелин Михайлов не поднесе цветя — онези, които увяхват за дни и се забравят за седмица. Той подари истинска роза, позлатена с 24-каратово злато. Царицата на цветята е изработена с внимание и смисъл. Тя е висока 25 сантиметра, поставена в луксозна кутия под стъклен похлупак, за да се съхрани. Произведение на Розариум-Билкариум от село Неофит Рилски — място, където хората и занаятът все още имат душа.
Жестът очевидно е вдъхновен от класиката на Екзюпери — „Малкият принц“. Не просто книга, а морален компас за всички времена.
Михайлов заръча на Йотова да мисли и да се грижи за България, така както Малкият принц обича своята единствена роза — с търпение, отговорност и всекидневна нежност. Защото най-ценното не е това, което блести, а това, за което поемаш грижа.
Йотова прие дара с изненада — и с истинско удоволствие. Особено след скандалните демонстрации при предходните две планирани консултации при нея за днес. На първата Костадин Костадинов не отиде, а на втората Радостин Василев се вживя в ролята на съдник и напусна демонстративно Президентството.
Усмивка, която не е за протокола. И думи, които не са за стенограма. Йотова обеща всяка сутрин да говори на розата. Защото дори позлатена, тя остава символ на нещо живо — на диалог, на отговорност, на надежда.
И тук идва тишината.
Поради политическите пристрастия на медиите този жест не беше нито отразен, нито коментиран. Нито ред. Нито секунда ефир. Сякаш не се е случил. Ако един толкова мил, човешки и символичен акт може да бъде игнориран толкова лесно, тогава каква ли важна част от истината остава скрита всеки ден?
И може би точно затова подобни жестове имат значение. Те напомнят, че зад титлите, зад политиката и зад шума все още има човеци. А понякога — и Малки принцове, които знаят, че най-важното се вижда със сърцето и искат да подсетят и други за това.
