Поредица: Как прогонваме туристите и съсипваме историята и бъдещето си
Има места по света, които те карат да замълчиш. Места, които носят толкова стара и мощна енергия, че усещаш как историята те гледа право в очите. Едно от тези места е Мадара. Скалното плато, което е било светилище за траки, римляни, прабългари, славяни и християни. Мястото, където на 23 метра височина в отвесната скала е изсечен единственият по рода си в Европа ранен средновековен скален релеф – Мадарският конник. Обект на ЮНЕСКО, Глобален символ на България.
Световен феномен, нали? Сега елате да видите как ние, с типичния си български гений, успяхме да го превърнем в обикновен камък за селфи и да прогоним всеки чужд турист, дръзнал да стъпи там.
Изгубената мистика на Свещеното място
Мадара никога не е била просто туристическа атракция или военна крепост. Тя е била сърцето на държавата ни. Днес малко хора знаят, че всяко важно съдбовно решение на древните българи е вземано там – владетелите са прекарвали дни наред в пълно уединение сред скалите, за да се свържат с божественото и да вземат най-правилния избор за народа си. И това не е случайно. Мястото е пропито с енергия, която няма нищо общо с никое друго място на Земята, а за пещерите на платото и до днес се вярва, че са портали към други светове и измерения.
Как сменихме мистичния барс с мързеливия лъв и станахме роби по душа | RNS
Съществуват и красиви теории, че хан Аспарух не е дошъл по тези земи като случаен завоевател, а се е върнал, за да освободи своя народ по право. В подкрепа на древните ни корени и мащаби е и фактът, че сходен скален конник е открит чак в Афганистан. За мнозина това е живото доказателство за съществуването на една огромна, древна Българска империя. Империя, която, за разлика от други, не се е градила на кървави завоевания и тирания, а на висши знания, морал и справедливост. Затова и за много от заварените народи е било истинска чест да станат част от нея.
Силата, която не могат да изтрият (и грехът към света)
Защото Мадара никога не е била просто камък, скала или декор. Тя е памет на кръвта. Българите, които все още носят в себе си истинска чувствителност и имат „антени“ за историята, изпитват точно това странно, неописуемо вълнение, когато стъпят под платото – усещането, че след векове скитане най-накрая са се прибрали у дома. Това чувство на духовно завръщане е абсолютно неподправено; то не може да бъде купено с билет, нито изрекламирано с кухи фрази от министерствата.
Но тук се крие нашият най-голям грях: ние егоистично и безотговорно крием Мадара от света. Това свещено усещане не е запазено само за нас. Всеки културен чужденец, всеки „търсач на силни места“, уморен от сивия, свръхтехнологичен и материален съвременен свят, би изпитал същия катарзис на това място. Стъпвайки на Мадара, чуждият турист реагира на същата тази геомагнитна и духовна енергия. Той усеща Genius Loci – духа на мястото, докосва се до колективното несъзнавано на човечеството, където небето и земята се събират. Чужденецът също може да се почувства „у дома си“ в лоното на древната планетарна история – стига да му позволим.
Вместо това, ние сме затрупали този космически портал с евтина търговия.
От свещено място до сергия за кич
Най-големият грях на нашето управление на туризма е, че отнехме точно тази мистика, космическа енергия и дълбока история на Мадара. Около паметник от подобно световно значение липсва каквато и да е културна и образователна концепция. Инфраструктурата наоколо изглежда така, сякаш Аспарух току-що е минал оттам и още не е загладил пътя, а табелите на чужди езици са избелели и скрити зад бурени. Няма интерактивни центрове, няма виртуална реалност, която да разкаже на света за мъдростта на хановете, за Древната империя и за знанието, което сме донесли на Европа.
Вместо това, в подножието на историческия комплекс те посреща добре познатият роден кич – пластмасови магнити, китайски сувенири, захарен памук и кебапчета. Чужденецът, който е дошъл да търси духовните корени на Стария континент, получава атмосфера на селски събор и изпитва същата дълбока тъга и разочарование от профанизирането на святото.
Ефектът „Камък за селфи“
Понеже няма какво друго да прави, съвременният турист просто изкачва стълбите, застава с гръб към Конника, прави едно бързо селфи, отбелязва се в социалните мрежи и си тръгва. Превърнахме уникалния паметник и енергийния център в обикновен чек-ин. Големите групи от Западна Европа или Азия, които биха оставили хиляди евро за културен и духовен туризъм, подминават обекта, защото няма кой да им продаде истинско преживяване.
Да имаш Мадарския конник и да не можеш да развиеш Североизточна България, е същото като Египет да има Пирамидите, но да ги ползва за фон на пазар за зеленчуци. Докато за родните институции туризмът се изчерпва с броя на продадените билети на входа, Мадарският конник ще си остане просто едно тъжно, избледняващо петно на скалата. Един велик символ на мъдрост и справедливост, принизен до декор за селфи.
Но духът на мястото е по-силен от чиновническото безхаберие – той е там, вибрира в скалите и чака времената, в които хората (и българи, и чужденци) ще спрат просто да го снимат, а ще започнат отново да го усещат.
Истината е, че всичко в историята ни има своето дълбоко, макар и трагично обяснение. След като на великия мадарски барелеф нашите предци са изобразили как убиват лъва, символизиращ подчинението пред чуждите империи, ние по-късно иронично приехме същия този победен звяр за свой национален символ – и с това сякаш сами предопределихме превръщането на дивата ни, космическа свобода в кротко и натежало робство по душа.
