Независимият депутат Калоян Методиев, който влезе в 50-ото НС от „БСП за България“ буквално попиля депутатите от „Възраждане“, които вчера за пореден път са демонстрирали в пленарна зала недопустимо поведение и обидни вербални атаки към депутатките на „Величие“, които останаха верни на партията си. Един от агресиращите е заявил от парламентарната трибуна, че атаката към дамите е разпоредена от партийния лидер – Костадин Костадинов. Да не забравяме, че пак вчера Коста Стоянов – неуспелият кандидат за кмет на Варна, влезе във физически и вербален сблъсък с депутата Явор Божанков в стил 2-3 клас – нелепо и неуместно.
Така на практика Методиев изцяло потвърди описаното от електронното издание rns.bg напълно неадекватно поведение на депутатите от „Възраждане“, които обичайно се хилят просташки, дюдюкат, репликират, прекъсват и влизат в открит спор с депутатките на „Величие“, отвращавайки още повече българските избиратели. Поведението им е типично с години, но в последните месеци ескалира особено спрямо хората на Ивелин Михайлов. Веселяшкото поведение в парламента на „удобната опозиция“ „Възраждане“ остро контрастира с трагичното състояние на Родината ни.
Новото в тази ситуация е, че вече е ясно, че въпросните народни представители всъщност действат изцяло по команда на лидера си, който е бил възторжен „рекламен агент“ на Исторически парк и се твърди, че е получил десетки хиляди лева от Ивелин Михайлов, а сега е неадекватен опонент на „Величие“.
Ето публикацията на Калоян Методиев по отношение на „Възрожденските“ саморазправи с жените от „Величие“, една от които – в напреднала бременност:
Днес беше отвратителен ден в парламента. Цял ден се чудя дали да пиша за него. Отдавна съм загубил илюзиите си за ценностната система, морала и възпитанието на повечето ни сънародници. Но винаги си казвам: и все пак!
Денят започна с комисията за разследване на историческия парк. Чете се доклада й. Дадоха почивка. Залата се подготвяше за закрито заседание. Спря живото излъчване, без камери и телефони в залата. Над тридесет човека от „Възраждане“, явно използваха ситуацията, наобиколиха 5-те жени от „Величие“, наредиха се пред тях, някои насядаха плътно около тях, започнаха да им викат, да се хилят и да се бутат едни други. Виждам от моя край на залата, че ги тормозят психически като глутница. Едната не издържа, избяга и дойде разтреперана да седне до мене. В залата бяхме поне 100-на човека. Никой не реагира. Назарян и Кирова си говореха на трибуната все едно нищо не се случва.
Започна заседанието. Част от депутати от „Възраждане“ не се върнаха на местата си, а продължиха да седят плътно около жените. Поисках процедура по начина на водене. От трибуната заявих: „Не знам каква е динамиката на отношенията ви, какво делите, за какво спорите, не ме интересува, нито това политическо пространство, но не понасям несправедливостта. Това, което правите е позор, не е мъжкарско, а комплексарско. Как не ви е срам да постъпвате така с няколко жени. Едната от тях е в напреднала бременност. Разследвайте се, дебатирайте, карайте се, но не постъпвайте така. Това не може да е парламент. Парламентът трябва да е пример за справедливост, за морал, за добри обноски за целия народ. Създавате модели за подражание. Защо председателстващите допускат това в зала?“
Докато се изказвам, един от групата на „Възраждане“ крещи като обезумял и размахва юмруци да изляза навън, все едно сме в някоя селска дискотека от 90-те. Човешка трагедия. Друг, който седеше до депутатка от „Величие“, стана и от трибуната след мене дословно заяви: „Може и да съм избран с 10 000 гласа, но само защото моят лидер д-р Костадин Костадинов ме е посочил. Той ми е казал да седна там и само, ако той ми нареди ще се преместя“. Назарян и Кирова нямаха значение.
Това е вашият, български парламент! Няма достойнство, което да пазите. Няма кого да толерирате. Няма какво да губите. На последно място сте в Европейския съюз по всички възможни показатели и произвеждате това. Кого да виня – народните представители или народа?!Втори месец съм депутат.
Такова морално и интелектуално дъно не съм очаквал, че ще видя. Единственото, което ме крепи са старите политически думи: и все пак!
