Американски проектозакон, който е внесен в Конгреса и предстои да бъде гласуван, предвижда постоянно военно присъствие в Черно море, което законът определя като зона на стратегическите интереси на САЩ, съобщава obektivno.bg.
Според законопроекта, наречен „Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“, войната трябва да бъде ограничена до този регион и да не се позволи разпространението й по-нататък. Този регион включва Украйна, Румъния, България, Турция, Грузия и Молдова.
В текста на законопроекта също се казва, че трябва да се увеличат „независимите медии и подкрепяните от САЩ медийни инициативи за борба с чуждестранното зловредно влияние в Черноморския регион“.
Според законопроекта трябва да бъде изготвен „план за съобщаване на промените в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските страни, както и на обществеността в Руската федерация и Беларус“. Текстът не уточнява какво се има предвид под промени в позицията на НАТО и защо е нужен специален план как това да бъде съобщено на общствеността в държавите, граничещи с Черно море.
Ето пълният текст на законопроекта:
(1) в интерес на Съединените щати е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа, като признаят Черноморския регион за арена на руска агресия;
(2) крайбрежните държави на Черно море са от решаващо значение за противодействие на агресията на правителството на Руската федерация и допринасят за колективната сигурност на НАТО;
(3) многократните, незаконни, непровокирани и насилствени опити на Руската федерация да разшири територията си и да контролира достъпа до Средиземно море през Черно море представлява заплаха за националната сигурност на САЩ и НАТО;
(4) Съединените щати осъждат опитите на Руската федерация да промени границите в Черноморския регион със сила или по какъвто и да е начин, противоречащ на международното право, и да наложи сфера на влияние в региона;
(5) Съединените щати и техните съюзници трябва енергично да се противопоставят на нелегитимните териториални претенции на Русия на Кримския полуостров, по териториалните води на Украйна в Черно и Азовско море, в международните води на Черно море и в териториите, които незаконно окупират в Украйна;
(6) Съединените щати трябва да продължат да работят в рамките на НАТО и със съюзниците от НАТО за разработване на дългосрочна стратегия за засилване на сигурността, установяване на постоянно, устойчиво присъствие по източния фланг на НАТО и укрепване на демократичната устойчивост на своите съюзници и партньори в региона;
(7) Съединените щати трябва да работят в рамките на НАТО и със съюзниците от НАТО за развитие на редовно, ротационно морско присъствие в Черно море;
(8) Съединените щати следва също така да работят с Европейския съюз за координиране на стратегия за подкрепа на демократичните инициативи и икономическия просперитет в региона, която включва две държави-членки на Европейския съюз и четири държави-кандидатки за членство в Европейския съюз;
(9) Поведението на Турция към някои регионални съюзници и демократични държави е контрапродуктивно и е допринесло за увеличаване на напрежението в региона, а Турция трябва да избягва всякакви действия за по-нататъшна ескалация на регионалното напрежение;
(10) Съединените щати следва да работят за насърчаване на диалога между страните от Черноморския регион за подобряване на комуникацията и обмена на разузнавателни данни и увеличаване на способностите за киберотбрана;
(11) страните с исторически и икономически връзки с Русия очакват от Съединените щати и Европа да осигурят положително икономическо присъствие в по-широкия регион като противовес на зловредното влияние на Руската федерация в региона;
(12) в интерес на Съединените щати е да подкрепят и укрепват икономическите връзки между Съединените щати и черноморските държави;
(13) Съединените щати следва да подкрепят инициативата, предприета от държавите от Централна и Източна Европа за напредъка на инициативата „Три морета“ за укрепване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктурна свързаност в региона между Адриатическо море, Балтийско море и Черно море;
(14) съществуват взаимноизгодни възможности за увеличаване на инвестициите и икономическата експанзия, особено по отношение на инициативите в областта на енергетиката, климата и транспортната инфраструктура, между Съединените щати и черноморските държави и по-широкия регион;
(15) подобрените икономически връзки между Съединените щати и черноморските държави и по-широкия регион могат да доведат до засилено стратегическо партньорство;
(16) Съединените щати трябва да се стремят да се справят с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност, произтичащи от разрушаването на украинските пристанища в Черно море и Азовско море, тъй като това глобално предизвикателство ще има критични последици за националната сигурност на Съединените щати, нашите партньори и съюзници;
(17) Турция, в координация с Организацията на обединените нации, изигра важна роля за облекчаване на световната продоволствена несигурност чрез договаряне на две споразумения, които да позволят износа на зърно от украинските пристанища през безопасен коридор в Черно море;
(18) Русия има брутална история на използване на глада като оръжие и трябва да бъде спряна;
(19) противодействието на принудителните икономически стремежи на КНР остава важен политически императив за по-нататъшното интегриране на черноморските държави в западните икономики и за подобряване на регионалната стабилност;
(20) Продължаващото забавяне от страна на Турция на ратифицирането на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО подкопава силата на алианса и възпрепятства единния международен отговор на непровокираната война на Русия в Украйна.
РАЗДЕЛ 3. ПОЛИТИКАТА НА САЩ.
Политиката на САЩ е:
(1) активно възпиране на заплахата от по-нататъшна ескалация на Русия в Черноморския регион и защита на свободата на корабоплаването в Черно море, за да се предотврати разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа;
(2) да се застъпи в рамките на НАТО, сред съюзниците от НАТО и в рамките на Европейския съюз разработване на дългосрочна координирана стратегия за засилване на сигурността, установяване на постоянно, устойчиво присъствие на източния фланг и укрепване на демократичната устойчивост на съюзниците и партньорите на Съединените щати в региона;
(3) да се застъпва в рамките на НАТО и сред съюзниците от НАТО за развитие на редовно, ротационно морско присъствие в Черно море;
(4) подкрепа и укрепване на икономическите връзки между Съединените щати и черноморските партньори и мобилизиране на Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални ведомства и агенции чрез засилване на присъствието и инвестициите на Съединените щати в черноморските държави;
(5) предоставяне на икономически алтернативи на принудителните икономически възможности на КНР, които дестабилизират и допълнително подкопават икономическата интеграция на черноморските държави;
(6) да гарантират, че Съединените щати продължават да подкрепят усилията на черноморските държави за укрепване на техните демократични институции за предотвратяване на корупцията и ускоряване на напредъка им в евроатлантическата общност;
(7) насърчаване на инициативата, предприета от държавите от Централна и Източна Европа за напредък на инициативата „Три морета“ за укрепване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктурна свързаност в региона между Адриатическо море, Балтийско море и Черно море.
СЕК. 4. СТРАТЕГИЯ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ.
(а) Стратегия за сигурност и Развитие На Черно Море. — Не по-късно от 180 дни след датата на влизане в сила на този закон Съветът за национална сигурност, в координация с Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални ведомства и агенции, е упълномощен да ръководи междуведомствена стратегия за засилване на координацията с НАТО и Европейския съюз, задълбочаване на икономическите връзки, укрепване на енергийната сигурност, подкрепа на усилията за укрепване на тяхната демократична устойчивост и засилване на помощта в областта на сигурността с нашите регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.
(б) Цел и задачи: Инициативата, създадена съгласно алинея (а), има следните цели и задачи:
(1) Осигуряване на ефикасно и ефективно предоставяне на помощ в областта на сигурността на регионалните партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати, като се даде приоритет на помощта, която ще укрепи защитата срещу хибридната война и ще подобри оперативната съвместимост със силите на НАТО.
[2] Засилване на подкрепата на САЩ за енергийната сигурност и интеграцията на региона с Европа и намаляване на зависимостта им от Русия, като същевременно се подкрепя енергийната диверсификация.
(3) Смекчаване на въздействието на икономическата принуда от страна на Руската федерация и КНР върху черноморските държави и идентифициране на нови възможности за преки чуждестранни инвестиции от Съединените щати и сътрудничещите страни и засилване на бизнес връзките на Съединените щати с регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.
(4) Увеличаване на ангажираността на високо равнище между Съединените щати и регионалните партньори и засилване на икономическия растеж, финансиране на качествена инфраструктура и засилване на търговията с акцент върху подобряването на икономическото сътрудничество на високо равнище.
(5) Засилване на координацията на САЩ с Европейския съюз и НАТО, за да се постигне максимална ефективност и да се сведе до минимум дублирането.
(в) Дейности
(1) Сигурност —Стратегията, установена съгласно буква а), следва да включва следните елементи, свързани със сигурността:
(А) План за засилване на междуведомствената координация в Черноморския регион.
Б) Оценка дали е препоръчителна ръководена от САЩ инициатива със съюзниците от НАТО за увеличаване на координацията, присъствието и регионалната ангажираност между черноморските държави.
(C) Стратегия за увеличаване на помощта за сигурност за черноморските държави, фокусирана върху Украйна, Румъния, България, Молдова и Грузия.
Г) Приоритизиране на системите за разузнаване, наблюдение и разузнаване за наблюдение на операциите на Русия в Черноморския регион.
(E) Оценка на стойността на създаването на съвместен, многонационален тризвезден щаб на Черно море, отговорен за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна дейност в по-големия Черноморски регион.
Е) Оценка на предизвикателствата и възможностите за установяване на редовно, ротационно морско присъствие на НАТО в Черно море, включително анализ на капацитета, способностите и ангажираността на членовете на НАТО за създаване на такъв тип мисия.
Преглед на чуждестранното военно финансиране, международното военно образование и обучение и друга помощ на САЩ в областта на сигурността в региона.
З) План за съобщаване на промените в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските страни, както и на обществеността в Руската федерация и Беларус.
(I) План за борба с руската дезинформация и пропаганда в Черноморския регион, използвайки ресурсите на правителството на САЩ, включително Центъра за глобално ангажиране.
Й) План за насърчаване на по-голяма свобода на корабоплаването, за да се даде възможност за по-голяма сигурност и икономически достъп до Черно море.
(3) ДЕМОКРАТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ.—Стратегията, установена съгласно буква а), включва следните елементи, свързани с демократичната устойчивост:
(А) Стратегия за увеличаване на независимите медии и подкрепяните от САЩ медийни инициативи за борба с чуждестранното зловредно влияние в Черноморския регион.
Б) По-голяма мобилизация на инициативите, ръководени от Центъра за глобално ангажиране и Американската агенция за международно развитие за противодействие на руската пропаганда и дезинформация в Черноморския регион.
НА СНИМКАТА КАРСЪН СИТИ – високоскоростен военен кораб на САЩ във Варненското пристанище на неофициално, но рутинно посещение








