Прави впечатление огромно разминаване между данните за произхода на днешните българи в две дисциплини, които би трябвало да си сътрудничат — история и генетика. Смятам, че историческите възгледи са като цяло добре известни на читателите, те се преподават и в училищата. Липсва обаче добро обобщение на генетическите данни.

Тази статия е опит да потърсим отговор на въпроса къде са живели генетическите предци на българите преди 2000 години.

Според приетите исторически възгледи в актуален (към 2018 г.) български учебник по история за 6. клас („История и цивилизации за 6. клас“, автори Екатерина Михайлова, Цветана Георгиева), в частта озаглавена „Древните българи и славяни във Великото преселение на народите“ (стр. 22), пише следното:През ІІ – ІV в. древните българи се разселили от Централна Азия към Европа. Част от тях заели земите на север от Кавказките планини, а други продължили с хуните към Централна Европа. През V – VII в., като съюзници или врагове, те се вписали трайно в историята на Византия. Славянските племена обитавали обширна територия в Централна и Източна Европа, където се обособили в три големи групи: източни, западни и южни. В началото на Великото преселение на народите те попаднали под властта на готите, а след разгрома им — под тази на хуните. Разпадането на хунския съюз довело до масовото им разселване в Европа. Южните славяни заели територията на север от р. Дунав, откъдето нападали за плячка земите на Византия. От края на VI в. започнали и трайно да се заселват в балканските ѝ провинции.

Авторите на учебника очевидно приемат, че днешните българи са наследници на древни българи и славяни, защото не споменават и една дума за траки, когато пишат за създаването на Дунавска България. Там те пишат следното (стр. 44):

През втората половина на VII в. древните българи, предвождани от третия Кубратов син — хан Аспарух, достигнали до Балканския полуостров. Там вече живеели много славянски племена.

Съгласно тези данни, преди 2000 години нашите прадеди са живели в Централна Азия и Централна и Източна Европа, но не и на Балканите.Според достъпните генетически данниНека дефинираме генетическата терминология, с която ще работим.

Понятията „жена“ и „мъж“ тук означават „индивид без Y хромозома“ и „индивид с Y хромозома“.

Генетическите изследвания на произход на даден народ биват 3 вида:• по бащина линия (Y-chromosome DNA haplogroup, съкратено Y-HG или Y-DNA). Ако двама мъже принадлежат към една Y-DNA хаплогрупа, значи имат общ прародител по бащина линия. От четиримата баби и дядовци (в стандартния случай) на даден мъж, Y-хромозомата е наследена само от единия дядо.• по майчина линия (mitochondrial DNA, съкратено mtDNA). И мъжете, и жените имат митохондриална ДНК. Ако два индивида принадлежат към една mtDNA хаплогрупа, значи имат общ прародител по майчина линия. От четиримата баби и дядовци (в стандартния случай) на даден индивид, митохондриалната ДНК е наследена само от едната баба.• Автозомна ДНК (Autosomal DNA, съкратено atDNA). Автозомите (хромозоми от 1 до 22) се наследяват и от двамата родители и всички близки предци. И мъжете, и жените имат автозомни хромозоми. От четиримата баби и дядовци (в стандартния случай) на даден индивид, автозомните хромозоми са наследени по 1/4 от всяка баба и всеки дядо.

Генетическите изследвания на Y-DNA и mtDNA говорят за хаплогрупи и подгрупи. Да речем, че един мъж принадлежи към Y подгрупа E1b1b1a1a1a. Всяка буква и цифра по принцип представлява едно „разклонение“ в наследственото дърво. Общият прародител на подгрупата, заедно с други негови роднини, е имал общ прародител с подгрупа E1b1b1a1a1 (липсва последното а). Тази подгрупа пък е част от E1b1b1a1a, която пък е част от E1b1b1a1a и т.н. Всички съвременни хора имат общ прародител и по мъжка, и по женска линия, който може да се проследи чрез ДНК.

Названията на хаплогрупите са се променяли през годините, така че често използваме поне 2 съкращения, например другото име на E1b1b1a1a1a е V13.Тук ще разгледаме резултатите по бащина линия.

Има публикувани различни ДНК изследвания на съвременни българи. Ползвал съм процентите от линка, но естествено те не могат да са категорични и варират в различните изследвания и в различните региони.

Друг източник на резултати от ДНК изследвания на съвременници е familytreedna.com — Bulgarian DNA.Резултатите от изследвания на съвременни българи могат да се сравнят с достъпни данни от хора, живели по нашите земи в миналото.

Най-голямото ДНК изследване на древни човешки останки от Балканите и съседните райони е публикувано през 2017 — Mathieson et al. — The Genomic History Of Southeastern Europe.

То обхваща 204 индивида, живели основно от 12000 до 1000 години преди Христа. Данните са публикувани тук.От 204-те изследвани древни индивида от Mathieson et al., имаме Y-DNA данни за 124 от тях.

За съжаление не са ми известни генетически данни от погребения, които археолозите категорично са определили като „тракийски“, но се надявам в бъдеще да се появят и такива. ДНК данните от Mathieson et al. са предимно от епоха, за която се смята, че по нашите земи дори още не са дошли „траките“.

Генетически данни от погребения, които археолозите категорично са определили като „славянски“, също не са ми известни. Там причината е по-скоро фактът, че според общоприетото мнение, славяните по нашите земи преди приемането на християнството са изгаряли мъртвите, а веднага след това са престанали да бъдат „славяни“ (станали са българи).

Генетически данни от погребения, които археолозите категорично са определили като „прабългарски“, има. За съжаление те не са изследвали Y-DNA, а само mtDNA. Ще ги спомена по-нататък.

Понеже данните от древни погребения все още са малко, може да е полезно да сравним ДНК на съвременни българи с ДНК на съвременни представители на други народи. Много изследвания са представени в обобщен вид тук.Около 22% от българите спадат към хаплогрупа I-L460 (I2a)За нея се смята, че е възникнала на Балканите. Сиреч мъжът, при когото се е появила мутацията, характерна за всички негови наследници, и който е живял преди 28 до 33 хил. години, най-вероятно е бил балканец.

Повечето изследвани българи спадат към подгрупата I2a1b, която е много разпространена на целия Балкански полуостров.Човек, живял преди около 10493 години на територията на днешна Сърбия, спада към хаплогрупа I2a1.Интересно е, че подгрупата I2a1b е много разпространена сред следните народи, за които се смята, че предците им са живели на Балканите преди 2000 години: албанци, гърци, румънци. Следователно (Внимание!) представителите на тези народи би трябвало да принадлежат по често към тази хаплогрупа, отколкото българите, но средностатистически при българите тя се среща по-често.

Около 20% от българите спадат към хаплогрупа E-V68 (E1b1b1a)За нея се смята, че е възникнала в Северна Африка преди около 24000 години.Днешните българи от хаплогрупа E1b1b1a са почти изцяло от подгрупа E1b1b1a1a1a (V13). Всички индивиди, спадащи към тази хаплогрупа, са наследници на един индивид, живял преди около 4100 години.Човек, живял преди около 7485 години на територията на днешна Хърватска, спада към хаплогрупа E1b1b1a1b1, която се смята за предшественик на E-V13.Интересно е, че подгрупата E1b1b1a1a1a (V13) е много разпространена сред албанци (в Косово над 40%), гърци (в повечето изследвания над 20%), румънци (25% при арумъните от Македония). Представителите на тези народи като цяло би трябвало по-често да принадлежат към тази хаплогрупа, отколкото българите.

Около 18% от българите спадат към хаплогрупа R-M420 (R1a)За нея се смята, че е възникнала в Евразия преди около 22000-25000 години. Още не е ясно точно къде е възникнала, а историята на тази хаплогрупа изглежда е тясно свързана с разпространението на индо-европейските езици.

Човек, живял преди около 3638 години на територията на днешна България (открит в некропол в местността „Кайряка“, до Меричлери, Хасковско), спада към хаплогрупа R1a1a1b2 (R-Z93). И сред днешните българи се среща същата хаплогрупа.Подгрупите M458 и Z280 се считат за „славянски“, защото са най-разпространените хаплогрупи в Словения, Чехия, Словакия, Полша, Беларус, Украйна, Русия, където се говорят славянски езици. Трябва да отбележим, че същата хаплогрупа е и най-разпространената в Унгария, където езикът не е славянски. Освен това тази хаплогрупа не е най-разпространената при южните славяни (Там е I2a).

Интересно е, че хаплогрупата R-M420 (R1a) е разпространена също сред албанци (под 10%), гърци (над 20% в някои случаи, но като цяло по-малко, отколкото при българите), румънци (като цяло повече, отколкото при българите).Около 11% от българите спадат към хаплогрупа R-M343 (R1b).

За нея се смята, че е възникнала в Азия, но е най-разпространената хаплогрупа в Западна Европа.Човек, живял преди около 6448 години на територията на днешна България, спада към подгрупа R1b1a. И сред днешните българи се среща същата подгрупа. Oще 8 души, живели преди около 7901 до 10835 на територията на днешна Сърбия и Румъния, спадат към същата подгрупа.

Друг човек, живял преди около 4725 години на територията на днешна Хърватска, спада към подгрупа R1b1a1a2a2 (известна и като R-M269). Сред днешните българи същата подгрупа се среща в около 10.5% от мъжете, сиреч това е основната подгрупа на R1b.

Интересно е, че хаплогрупата R-M269 (R1b1a1a2a2) е разпространена сред албанци (около 18.39%, линк), гърци (около 13.5%, линк), румънци (около 13.0%, линк). Представителите на тези народи като цяло е по-вероятно да принадлежат към тази хаплогрупа, отколкото българите.

Около 10% от българите спадат към хаплогрупа J-M172 (J2).

За нея се смята, че е възникнала в Близкия Изток преди около 15000-22000 години.

Човек, живял преди около 3550 години на територията на днешна Хърватска, спада към хаплогрупа J2b2a. И сред днешните българи се среща същата хаплогрупа. При ДНК изследвания на останки от древни жители, смятани за принадлежащи към минойската и микенската цивилизация, се оказва, че те принадлежат предимно към хаплогрупа J2a1 (линк). Сред днешните българи същата хаплогрупа се среща дори по-често от J2b2a (линк).Интересно е, че хаплогрупата J-M172 (J2) е разпространена сред албанци (около 19.5%), гърци (най-много при гърците от Кипър: 37% и Крит: 34%), румънци (около 25% при балканските власи). Представителите на тези народи като цяло е по-вероятно да принадлежат към тази хаплогрупа, отколкото българите.Около 5% от българите спадат към хаплогрупа G2aОткрити са останки на 7 индивида, живели на територията на днешна България преди около 8175 до 4758 години, спадащи към подгрупи G2a2a и G2a2b. Сред днешните българи се срещат същите подгрупи.

Интересно е, че хаплогрупата G2a е разпространена сред албанци (около 3%), гърци (около 8%), румънци (над 12% в някои изследвания, но като цяло по-малко, отколкото при българите).Около 4% от българите спадат към хаплогрупа I1.

Към нея спада и авторът на тези редове.Смята се, че е възникнала в Европа. В днешно време е най-разпространена в Скандинавия.Човек, живял преди около 4450 години на територията на днешна България, е принадлежал към хаплогрупа I. По негово време подгрупата I1 може би даже още не е съществувала.Интересно е, че хаплогрупата I1 е разпространена сред албанци (около 4%), гърци (около 1-2%), румънци (около 5%).ОбобщениеРазгледаните 7 хаплогрупи обхващат около 90% от българите. Дори и да нямахме никакви данни от древни ДНК, можехме да отбележим следния факт: поне 90% от днешните българи по бащина линия имат произход, подобен на албанците, гърците и румънците, които пък са считани за наследници на хора, живели на Балканите преди 2000 години. Този процент всъщност трябва да е и по-висок, ако разгледаме и други хаплогрупи на Y-хромозомата.Не съм разгледал данните за хаплогрупите по майчина линия — това може да е предмет на следваща статия. Трябва да се отбележи обаче, че едно известно изследване е работило с mtDNA от останки на хора, считани без съмнение за „прабългари“ — Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-) Bulgarians. Резултатите са, че 13 индивида принадлежат към 10 mtDNA хаплогрупи: H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3. Всички те се срещат сред индивидите, живеели в югоизточна Европа преди няколко хилядолетия, публикувани от Mathieson et al. Следователно, 100% от изследваните 13 „прабългари“ по майчина линия имат произход, подобен на живелите преди хилядолетия балканци.Не съм разгледал данните от автозомна ДНК. При тях обаче е повече от ясно, че българите са близки роднини на другите балканци, като албанци, гърци и румънци. Съществува обширно изследване, комбинирало данни от Y-DNA, mtDNA и atDNA за много етнически групи, включително българи — Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data. И по Y-DNA, mtDNA и atDNA българите са близки роднини на албанци, гърци и румънци.

Древните ДНК данни също ни дават основание да твърдим, че днешните българи до много голяма степен са генетически наследници на хора, които са живели на Балканите преди 2000 и повече години.

Автор: Никола Църцаров