Дългогодишният журналист Явор Дачков, за когото в Уикипедия е отбелязано, че е само магистър от Богословския университет, се оказа не само експерт по наказателно право, но и по музика. Същият тиражира в социалната мрежа свое мнение за Лили Иванова, което по незнайни причини след това изтри. Фиксирането на богослова в Лили Иванова има повече от едно обяснение. Ще бъде много жалко, ако журналистът се опитва да изглежда като фактор, обявявайки велик човек за свой враг или „самоназначавайки“ се за негов нетърсен пиар.
Пише ли преди да обмисли опитният журналист или мнението му се мени за по-малко време от топенето на ланшния сняг през пролетта – е друг въпрос. Преди няколко дни същият, от позицията си на публично известен, лансира тезата, че Ивелин Михайлов трябва незабавно да бъде вкаран в затвора.
Говориткането му, което няма нищо общо с един от основните принципи на юридическата наука – всеки и невинен до доказване на противното, смело прекрачи целите НК и НПК, в опит да блесне с ентусиазъм и знания. Защо го прави – е друг въпрос.
Ето, обаче, какво се случва дни по-късно. Освен експерт по право, Явор Дачков се оказва и мега вещ по музика. Той публикува злостен коментар за примата на българската музика – Лили Иванова, който по-късно изтрива.
Ето какво написа по случая „Лупа.бг“:
След като журналистът Явор Дачков нападна жестоко Лили Иванова, пишейки коментар на стената си във Фейсбук, няколко часа по-късно той го изтри. Но тъй като „написаното остава“, Lupa разполага със снимка на въпросното изказване, а ето и неговия пълен текст:
„Лили Иванова е българската карикатура на американската мечта за успех и българското суеверие за здраве и живот. Бездарна среда и изтезание за музикалното ухо. Кошмар за вкуса и копнежа по дълбочини и красота.
Българщина в амбалажна социалистическа хартия. Гласът на Лили Иванова (с изключение на ранния ѝ период, когато имитираше Рита Павоне) е мъчение за музиката и радост за социалистическата мярка. За мен е перманентен кошмар от детството като дежурните бургии от съседите следобяд, но май така и ще си умра.“
През 2020 година Дачков публикува друг скандален коментар по адрес на Лили. Ето какво написа тогава той 1:1. Анализът все още не е махнат от сайта на журналиста „Гласове“ и може да се прочете там:
Лили Иванова е обречена на успех. Каквото и да направи, както и да пее, тя е нужна на определена част от населението. За много българи тя е политическо и естетическо представителство. Освен това е живата връзка с миналото им – доказателство, че са били живи и продължават да живеят в този все по-объркан свят. Да се спори за нейните музикални достойнства е безсмислено – тя не е музикален феномен. Тя е Лили Иванова – едно от малкото неща от миналото, което е валидно и днес и което ще остане утре. Мисля, че така я възприемат нейните почитатели и с това си обяснявам неистовия й успех.
Във Фейсбук беше пълно с възторжени отзиви за концерта в зала „Арена Армеец“, както и много клипове от събитието и то с добро качество. Всичко, което се изписа след концерта, беше в еуфоричен тон – имах чувството, че става дума за друго събитие. Лили Иванова трябва да бъде поздравена за енергията, дисциплината и амбицията си, но пеенето й е абсолютен кошмар, който буквално убива мозъчни клетки на всеки, дарен със способността да чува и чувства музиката. Тя не пее, а вика. На всичкото отгоре произнася крайно маниерно текстовете на песните си, което придава известен комизъм на положението, а към това трябва да добавим и пълното музикално безстилие, включващо в себе си всичко – от социалистическа естрада до рок.
Никой не може да каже какъв е стилът на Лили Иванова, но е сигурно, че кичът е запазената й марка. От облеклото до подбора на репертоар. Тоноизвличането при нея идва от напъването на вратните жили, а в гласа й няма нито дълбочина, нито обертонове, нито мекота, нито цвят, да не говорим за красота.
Глас равненка – но за сметка на това силен.
Вече съм писал, че от малък имам нещо като травма от този глас. Нещо от бездарието на социализма и досега ме лъха от него. Писал съм и за подмяната, която първата дама на българската естрада извърши с истинската, включително и на ономастично ниво – Леа Иванова, а не Лили Иванова е голямата прима на българската естрада, която обаче не получи признание и след време ще бъде забравена.
В нейния глас имаше всичко, каквото трябва да има в този жанр – мелодия и история, носталгия и дрезгавост, светлина и артистичност, непукизъм на градската бохема и чувство за ирония, усет към абсурдността на времето – всичко онова, което амбициозната медицинска сестра от Кубрат не е. Тя го кара едно към едно и вие с пълна тяга баналните си песни.
Наистина трябва да си скаран с музиката тотално, за да харесаш това нещо.
Казвам го със съжаление, защото виждам, че Лили Иванова е най-успешният български поп продукт и може би за дълги години ще остане номер едно, което е показателно за нивото на масовата кулутра у нас.
Това, което ме впечатли от нейния концерт обаче, бяха музикантите, които свириха с нея. Бе подбрала най-доброто, което също трябва да й се признае. Зад Лили Иванова в зала Арена Армеец“ имаше джаз-музиканти на световно ниво, които трябваше да свирят „Черната овца“ на група и „Ай Камино, Каминандо“ на знам си кой, защото това е положението. Живко Петров на клавишните, Веселин Веселинов-Еко на бас, Мишо Йосифов на тромпет, Стоян Янкулов на ударни са само някои от имената, които непременно трябва да бъдат казани, защото ги носят много големи музиканти и защото шансът да ги чуете в истинската им светлина в някой клуб е много малка, но определено си струва. Много, много повече от безвкусицата в „Арена Армеец“.
