Летописите на ранното заселване на Варна изглеждат безнадеждно загубени. Не можем дори да получим намек за произхода на приложението на името му за тази местност, единствената Варна, за която имаме някакви сведения, е български град с това име на брега на Черно море. Той обаче има ранна история и сред първите му заселници са мъже на име Дайър, Джарвис и Блу, последвани от Ебенезър Браун, Еразъм Т. Браун, Джонатан Ноулс, Джеймс Бърд, генерал Джон Мънсън, Питър Талмадж, Джон Юърс, д-р Кол, Джеймс МакЕлхени, Wm. Х. Милър, Уолтър Доу, д-р Айд, д-р Померой, Уилям Коб, Уилям Шут и Исак Криймър.

Твърди се, че както първата дъскорезница, така и първата мелница за зърно са били построени от Габриел Каин през 1803 г., първата близо до мястото на мелницата Харт, където Амос Огдън в по-късните години за първи път въвежда обичая на поставяне брашно в памучни чували, вместо хартия. Първата таверна изглежда е построена от човек на име Абнър Чапин, близо до мястото на сегашния хотел, през 1806 г., но настоящата сграда на хотела е построена от Джеймс МакЕлхени през 1832 г., като първата училищна сграда е издигната два преди години от отсрещната страна на улицата. На мястото на мелницата Crutts през 1818 г. е построена дъскорезница от генерал Джон Мънсън, а през 1837 г. от Еразъм Браун е построена фабрика за крила, която по-късно е заета от Израел Браун като дестилерия. Ген. Мънсън е имал магазин през 1831 г. на мястото, което сега се заема от ковачницата Whipple, първата ковачница, за която имаме някакви сведения, е построена от Уилям Ван Сикъл през 1830 г. Кобилея е построена и управлявана от Z. Hartsough през 1840 г., последвано от изграждането на църквата M. E. през 1842 г. и презвитерианската църква през 1843 г.

Близостта на Варна до Итака винаги е пречела на нейния просперитет като бизнес център, но е имало време, близо до средата на нашия век, когато тя е имала доста собствен бизнес. В онези дни това беше страхотен пазар за коне и много стада коне тръгваха оттам към Ню Йорк по старомодния начин, като около двадесет и пет коня повече или по-малко бяха прикрепени с ярем към дълго въже, на върха на което беше водач на кон, а човек с каруца или каруца, прикрепена към другия край на линията, се качваше отзад, докато конете по двойки бяха прикрепени към въжето по целия път между тях. Такива коне, тръгващи към пазара в Ню Йорк по този начин, биха били нова гледка в тези дни на бърз транспорт. Големи стада овце и говеда, прекарани по магистралите на нашия град по пътя за Ню Йорк, бяха честа гледка преди петдесет години по всички наши главни пътни артерии.

Не само, че в ранните времена Варна е била чудесно място за изпращане на коне в градовете, но е била известна и като домашен пазар, където конете се продават и разменят в големи количества и където бягането на коне като тест за скорост е обичайно практика, преди сегашният обичай на коне в тръс да дойде на мода. По едно време там имаше партита на име Sloan Bros., които от години го превърнаха в своя централа за продажба на часовници от източно производство в цялата околна страна.

Първата М. Е. църква във Варна е организирана в училището на 5 януари 1842 г. със следните настоятели: Хофман Стийнбърг, Уилям Коб, Робърт С. Хънт, Бенджамин Дейвънпорт, Джордж Емънс, Джон Мънсън и Айзък Сийман. Тяхната църковна сграда беше завършена през следващата година с първоначални разходи от хиляда и петстотин долара, като оттогава бяха направени обширни ремонти. Пастори на тази църква са били W. H. Miller, A. H. Hamilton, D. Lamkin, L. G. Weaver, J. W. Steele, Elias Hoxsie, David Davis, G. W. Smith, A. Ensign, Sylvester Minier, L. R. Grant, E. House, D. W. Sherman, L.T. Хокинс, Е. А. Пек, Р. Л. Стилуел, Н. М. Уилър, Ф. М. Уилър, У. М. Фишър, П. У. Майнард, Е. Д. Търстън, Г. У. Рейнолдс, Дж. Л. Кинг, С. Дж. Пендълтън, М. Дж. Оуен, П. Х. Рейгъл, Дж. Е. Души, Ф. Х. Дикерсън.

Презвитерианската църква във Варна беше преустановена преди повече от тридесет години и сградата им беше съборена и преместена в Бруктън.

Не е малко забележително, че град, който е част от големия вододел, разделящ системите от водни течения Сейнт Лорънс от Чеспийк – потоците на Драйдън са представени във всяка – трябва да притежава толкова ценни привилегии за водна енергия, каквито са предоставени от Фол Крийк и неговите притоци. Издигайки се в град Съмърхил и течейки на юг през източната част на Гротън, Фол Крийк навлиза в Драйдън близо до Маклийн и тече диагонално през нашия град по такъв начин, че да си позволи изобилие от места за мелници за водна енергия. Това е централната дренажна артерия на града, приемаща като притоци потоците Бийвър, Кал и Върджил на юг и потока Уест Драйдън от север, както и други по-малки допълнения. Въпреки че Фол Крийк претърпява значително намаляване по време на суша, особено след като страната, през която тече, е била предимно лишена от сянката на горите, той все още има добри дълготрайни качества дори през сухите сезони през лятото и есента. Най-голямата и най-последователна от тези водни мощности, разбира се, са разположени в долната част на потока, последната в град Драйдън, управляваща сегашната мелница на Крутс, която все още има значителен бизнес в меленето на брашно и фураж. Питър Талмадж също имаше мелница наблизо, но от северната страна. Следващата по-горе е мелницата на Харт, за която вече стана дума, а следващата по-горе в реда е Wm. Сайтът на Алън, Wm. Bishop или Sherwood Mills, обектът на Джордж Робъртсън, по-късно продаден на Джонатан Кард и Уорд Малори, които там произвеждат столове, които все още се използват, обектът Salmon Sharp, обектът Rhodes и обектът Wadsworth, което ни отвежда до мелниците Bartholomew в околностите на Етна.

Всички тези водни сили бяха използвани за първи път при рязане на борови дървета, които бяха много изобилни във и около Варна, боровете по северната страна на Фол Крийк бяха най-големите, които се срещат в този регион, често с диаметър пет фута и всяко рязане на двадесет и пет хиляди чисти керемиди или пет хиляди фута първокласен бял бор. Ако някой от нашите читатели е склонен да се усъмни в това твърдение или да го сметне за преувеличено, можем да обърнем внимание на факта, потвърждаващ нашата точност, че от време на време в оградата на този квартал все още се показва боров пън, който, разцепен на две по средата , прави четири пръта по дължина на ограда от пън.

От пионерските фамилии във Варна можем да говорим само за Джеймс МакЕлхени, чийто баща Томас МакЕлхъни идва от Ню Джърси в началото на века, първо се установява близо до Малоривил, където Джеймс се жени за Бетси, дъщеря на съдия Елис. Той е бил мирови съдия на града през 1830 г. в Елис Холоу, след това хотелски пазач във Варна и умира през 1836 г. на възраст от тридесет и пет години. Баща му и останалата част от семейството вече се бяха преместили в окръг Алегани, децата на Джеймс, които останаха тук, включително Джон Е. МакЕлхени от Драйдън и Томас Дж. МакЕлхени от Итака.

Айзък Криймър, въпреки че не е строго казано пионер, идва във Варна с търговците на часовници, на които помага, около 1835 г. и дълго време остава виден персонаж в тази част на града. Въпреки че е изявен демократ, той служи като миров съдия и съдия на сесиите през 1864 г. и е лидер сред демократическите политици в окръга.

Esquire Wm. Х. Милър, който е бил мирови съдия на града през 1833 г., идва във Варна от графство Ренселаер преди около седемдесет и пет години, последван по-късно от баща си Моузес Милър; неговата сестра, г-жа Нанси Грант, сега над деветдесет години и живееща с дъщеря си, г-жа C. D. Bouton, от Итака; и други сестри, г-жа Самуел Роуланд, по-късно живееща в Уилоу Глен, където тя почина; Г-жа Анджелин Браун, вдовица на капитан Браун, сега от Кортланд; и г-жа Чарлз ЛаБар, сега от село Драйдън.

Питър Талмадж изглежда е бил видна фигура в ранните времена на Варна, неговият звънлив глас е бил използван с предимство при управлението на воловете му и се е чувал в цялото селище. Макар и неграмотен и недодялан в речта и обноските си, отец Талмадж, както го наричаха, притежаваше груби добродетели и когато други негови по-малко независими варненски съседи свенливо признаваха на търговците извън града, с които търгуваха, че живееха „ точно в края на Драйдън“, се казва, че той патриотично е потвърдил с недвусмислени думи, че не се срамува да признае, че живее „в самите недра на Драйдън“.

Публикувано от simon на 19 февруари 2004 г. 08:51 във Варна
Източници Гудрич, Джордж Б. Стогодишната история на град Драйдън, 1797-1897. Dryden: Dryden Herald Steam Printing House, 1898. Препечатано през 1993 г. от Dryden Historical Society. Страници 130-5.
(Историческото дружество Драйдън, което продава тази книга, може да се намери на 607-844-9209.)