Мая Манолова е преживяла истинска метаморфоза по темата с ръчното броене на хартиените разписки от машинното гласуване между май 2019 г. и октомври 2021 г. Като омбудсман тя категорично е настоявала пред ЦИК да се броят ръчно хартиените разписки. Като лидер на най-малката парламентарно представена партия същата подаде преди 2 дни жалба във Върховния административен съд срещу решението на ЦИК, удовлетворяващо настояването й като обмудсман.
Ето фактите:
Мая Манолова, омбудсман:“!!! КАТО ОБЩЕСТВЕН ЗАЩИТНИК НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ПРЕДВИДЕНА ИЗРИЧНО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА КОНТРОЛНО РЪЧНО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ХАРТИЕНИТЕ РАЗПИСКИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО МЕЖДУ ТЯХ И РАЗПЕЧАТАНИЯ ФИНАЛЕН ПРОТОКОЛ С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ, както и неговото публикуване на интернет страницата на ЦИК.!!! ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ СЕ ГАРАНТИРА ДОСТОВЕРНОСТТА НА РЕЗУЛТАТА ОТ МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ, ЩЕ СЕ ИЗБЕГНАТ СЪМНЕНИЯ В МАНИПУЛИРАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И ЩЕ СЕ ЗАКРЕПИ ДОВЕРИЕТО В ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС И КОНКРЕТНО В МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ.“
22 май 2019 г.(Откъс от нейно официално становище до ЦИК)
Лидерът на „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ Мая Манолова внесе жалба във ВАС срещу решението на ЦИК за ръчно броене на разписките от машинното гласуване
01.11.2021 г.
Жалбата е съвместна с „Продължаваме промяната“.
И още:
„Това решение тежко нарушава Изборния кодекс и е опит за връщане на манипулациите и кражбите на вот в секционните избирателни комисии (СИК). Машинното гласуване беше въведено, за да не се пипат бюлетините от ръцете на партийните представители в секционните комисии. При управлението на Борисов българите разбраха, че не е важно кой гласува, а кой брои. Когато членовете на СИК пишат резултати, те се дописват, надписват, преправят, задраскват. Вратата за кражба на гласове се отваря широко от мнозинството на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН в ЦИК, които приеха това решение.
Нито един наблюдател или застъпник няма да може да провери дали купчините с разписките, които прави СИК, отговарят на действителното гласуване. Тези разписки нямат правна стойност.“
Извън личните превъплащения на кюстендилката, би бил интересен отговора на въпроса дали диаметрално противоположното й мнение по един въпрос не се дължи на това, че в първия случай е защитавала интереса на обществото, а във втория – партийния, или има трета причина?