Твърдението, че Сретен Йосич е отправял „убийствена заплаха“ към Бойко Борисов и че след освобождаването си би могъл да я реализира, принадлежи по-скоро на сферата на градската митология, отколкото на реалността. Това е разказ, който звучи добре за хора, които не обичат да мислят в причинно-следствени връзки, но не издържа на елементарен логически и фактологичен анализ.
Сретен Йосич беше арестуван във Варна по искане на Интерпол, след като неопределено време е живял тук с фалшив български паспорт. Последните 8 месеца от този период главен секретар на МВР е Бойко Борисов. От тази позиция той няма статут да „решава“ дали да се изпълни искане на Интерпол, или да не реализира заповедта за реализация по международно издирване. При подобно искане няма и не може да има отказ – механизмът е автоматичен, институционален и надличностен.
Операцията по задържането е реализирана във Варна от ГДБОП и ОД на МВР – Варна, като по това време директор на ГДБОП е Румен Миланов. Това са проверими факти, а не интерпретации. Арестът не е нито таен, нито самостоятелен подвиг на един човек, а резултат от работа на службите в координация с международните партньори.
Оттук нататък митологията започва да се самозахранва с фантазии.
Ако Сретен Йосич действително е имал намерение за физическо елиминиране на когото и да било, нямаше никаква логика да „чака да бъде пуснат от затвора“, нито да го обявява публично. Ако човек с неговия профил и възможности е имал намерение за физическо елиминиране на когото и да било, няма логика да чака да бъде пуснат от ареста, още по-малко да го прави чрез „заплахи“. Хората от подземния свят не действат чрез митове и внушения, а чрез причини и възможности – и ако имаха такива, те не зависят от арест или освобождаване.
Днес, ако някой извърши престъпление и се опита да го припише на „поръчка от Йосич“, той просто ще се възползва от вече създадената митология. Това не означава, че митологията е истина – означава, че е удобна.
Сретен Йосич е на свобода от вчера. Кой печели от връщането му в играта точно сега? | RNS
Истината е проста:
Сретен Йосич е в затвора от години – над две десетилетия, с различни присъди и трансфери между държави. Той е класически представител на балканската организирана престъпност, чието име отдавна се използва повече като плашило, отколкото като синоним за реален фактор.
Бойко Борисов не е „арестувал Йосич по свое усмотрение“, а е бил част от институционална система, която е изпълнила задължително международно задължение. Той е дългогодишен ръководител в системата на МВР, политик с реална власт и влияние, около когото митологиите често заместват анализа.
Митовете са за публиката.
Реалността е за хората „в играта“.
Тези, които разбират как функционират службите, престъпният свят и международното право, много добре знаят кой кой е, какво може и какво не може. Те нямат нужда от легенди. Митологията остава за онези, които предпочитат сензацията пред мисленето.
А митологията?
Тя е удобна. Особено за онези, които предпочитат да вярват, вместо да мислят.
