Докато светът затаи дъх пред разрастващия се конфликт в Близкия изток, от Белия дом дойде поредното гръмко изявление на Доналд Тръмп, че много държави ще се включат в охраната на Ормузкия проток. Докато нормалните държави вероятно ще помислят, претеглят рисковете и националния си интерес, българските политици, както обикновено, едва ли ще чакат покана и ще бързат да докажат лоялността си. И, като нищо, отново ще разсмеят света, изпращайки най-впечатляващата част от военния ни флот – и двете фрегати, в помощ на САЩ и Израел. Доказвайки, че хилядолетната мъдрост на народа ни: „На гол тумбак, чифте пищови“, не само се пази, но и практикува. След което ще чакаме НАТО да пази границите ни.

Само че има един малък проблем – оръжието, с което разполагаме, за да се включим в тази „престижна“ мисия.

Гордостта на флота – две музейни експоната

Българските военноморски сили разполагат с две фрегати, които с малко добро желание все още могат да се нарекат бойни кораби. И двете са руско производство, закупени преди близо 40 години. Става дума за фрегатите „Дръзки“ и „Горди“ – проект 1159, строени в Зеленодолск през 80-те години на миналия век.

Техническите им характеристики са повече от показателни:

  • Водоизместимост: около 1500 тона (за сравнение – модерните фрегати са 5-6000 тона)
  • Скорост: 27 възела (ако двигателите са живи)
  • Въоръжение: все още съветски ракетни комплекси „Оса-М“ и артилерийски установки
  • Тактическа стойност в съвременна война: клоняща към нула
  • Екипажите на фрегатите – 300 души, средната възраст на които е 30 години, ще бъдат качени на два кораба, чиято средна възраст е 40. Корабите са по-стари от хората, които ги карат. Това не е флот – това е дом за стари хора, в който са настанени младежи.

И най-важното – дори фрегатите да стигнат, екипажите ще са изтощени. Военноморската наука знае, че след 10-14 денонощия непрекъснато напрежение на море, концентрацията и боеспособността на личния състав падат поне с 30%. Тези хора няма да са бойци, а пушечно месо за ирански дронове и ракети.

Логистика на абсурса – 14 дни до ада

Ако приемем, че политическото решение бъде взето и двете фрегати получат заповед да се отправят към Ормузкия проток, започва истинската драма.

Разстоянието от Варна до Ормузкия проток е около 2500 морски мили. При оптимална скорост от 18 възела (ако искаме да пестим гориво), пътуването ще отнеме поне 14 дни. През това време:

  • Ще бъдат изгорени тонове скъпо струващо гориво (милиони левове)
  • Ще минем през няколко акватории, които изискват дипломатически разрешения
  • Екипажите ще са във висша степен на бойна готовност цели две седмици
  • Техниката, която не е виждала реална бойна среда от десетилетия, ще бъде подложена на изпитание
Мишена, а не пазител

(ВИДЕО) „Аждар“ – змеят с унищожителна сила, който дебне в дълбините | RNS

И най-важното – веднъж стигнали до Ормузкия проток, двете български фрегати ще бъдат идеална мишена. С тяхното въоръжение те не могат да се противопоставят на съвременните ирански противокорабни ракети, на дроновете камикадзета или на бързоходните катери на Корпуса на гвардейците. Те нямат съвременни системи за ПВО, нямат ефективна РЕБ и радарно покритие.

С една дума – ако ги пратим, ги пращаме да бъдат потопени. Въпрос на време.

Безусловната лоялност и липсата на реципрочност

И тук стигаме до големия въпрос – ЗАЩО?

Защо българските политици постоянно бързат да се включат във всяка чужда авантюра, без да преценяват националния интерес? Защо не чакат покана, а изпреварващо предлагат услугите си, сякаш сме длъжни да доказваме нещо и какво е то?

Спомнете си – дадохме гражданските си летища за военни самолети на САЩ . Официално – „за учение“, чието име никой не знае, мандатът е неясен, а обясненията на министрите – объркани и противоречиви . Без парламентарно решение – само от Министерски съвет.

И докато ние се превиваме в опити да покажем лоялност, от месеци в София няма американски посланик. Има временно управляващ. Ситуация, която при нормални дипломатически отношения би трябвало да е сигнал за тревога. Кога за последно САЩ държаха толкова дълго време без посланик в ключова за тях страна? Отговорът е прост – когато не ги е грижа за тази страна.

Личният интерес или националният?

България – вечната разменна монета: Малката държава с големите грешки, политиците губят войните, спечелени от войниците | RNS

Всичко това се случва, защото управляващата клика преследва един-единствен интерес – личния. Одобрението на Вашингтон е нужно не за да има България повече облаги, а за да могат определени лица да продължат да получават финансиране, подкрепа и благоразположение отвъд Океана. Дори когато това означава да заложим държавата и народа в една чужда война.

Тотален отстъп от националния суверенитет. Пълна липса на достойнство. Геополитически мазохизъм.

И да, сигурно скоро няма да има друг случай, в който външната ни политика да показва колко сме жалки и смешни едновременно. Но пък този е повече от показателен.

Така че да, нека ги пратим. Да покажем на света как изглежда „модерният български флот“ – две плаващи легенди, които са по-подходящи за военноморски музей, отколкото за патрулиране на най-опасното място на планетата с 300 млади мъже – заложени в чужда игра.

П.П. Ако все пак фрегатите тръгнат към Ормузкия проток, дано поне някой се сети да вземе спасителни жилетки за всички. И да напише на борда с големи букви: „НАПРАВЕНО В СССР, ЖЕРТВАНО ОТ БЪЛГАРИЯ“.

Начало | RNS