Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 година в Добрич. Той расте като буйно момче, което обича лудориите, но обича и да се учи. Дядо му го научава на родолюбие и чест.

Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Тук запламтява и неговата мечта към небето. По-късно се записва във Военното училище и става любимец на съучениците си, които го наричат Спайч. Винаги весел, но понякога буен и непримирим, което в последствие му създава проблеми и той е изключен от Военното училище.

Спайч е изпратен да си доизкара военната служба в обикновена казарма, но на традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка той се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. След пет месеца Спайч действително е върнат във Военното училище, макар и да учи с по-малките. През 1938 година Спайч, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно училище. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой.

Паметник на американските летци, загинали докато сипят бомби над София, беше открит пред посолството на САЩ в столицата през 2010 г.

През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, извършвани от американски и английски летци. Списаревски принудително стои на земята. Той посещава пострадалия квартал „Хаджи Димитър” и е потресен от тежките поражения и страданието на хората. Спайч иска да се хвърли в бой и молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена.

На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила.

Поклон!

Източник: Сдружение “Българска история”