Тримата мъже, открити мъртви край хижа „Петрохан“ с огнестрелни рани по главите — събитие, което би трябвало да постави в центъра на вниманието разследването на извършителя и причините, беше послужило за нещо съвсем различно. Вместо да се фокусира върху уличаването на извършителите и бързото събиране на доказателства, МВР разпространява версии, които поставят под въпрос характера на жертвите, а не действията на полицията, като ги асоциира с „организация с елементи на секта“ или други недоказани хипотези още преди да има ясни факти или обвинение.
Отговорностите на МВР и прокуратурата
По официалната информация, трите тела са открити след сигнал за опожарена хижа, а разследването в ранния етап е насочено към установяване на причините за смъртта и характера на престъплението — било то убийство или друго. Прокуратурата също потвърждава, че към момента все още се извършват аутопсии и е твърде рано да се правят заключения за мотиви и обстоятелства.
Вместо това някои официални версии, лансирани от държавни органи, описват жертвите като част от „закрита общност с елементи на секта“ или свързват случая с хипотези, които нямат потвърждение от съдебни или криминалистични факти към момента. Това повдига въпроса дали акцентът върху характеристики на жертвите не служи повече за медийно внушаване, отколкото за разкриване на обективната истина.
Правно и етично недопустимо
Такъв подход е проблемен поне по три причини:
Презумпция на невинност:
Докато разследването не е приключило и няма съдебно решение, всички обстоятелства около жертвите и техните действия трябва да бъдат третирани с уважение към презумпцията на невинност. Определянето им като част от „секта“ или „закрита организация“ преди установяване на факти е етично и правно съмнително.
Отвличане на вниманието:
Фокусът на обществото и медиите се измества от въпроса „Кой е убиецът?“ към „Какви са тези хора?“, което отново може да служи повече за маскиране на пропуски в разследването, отколкото за изясняване на истината.
Недоверието в институциите:
Подобен подход създава впечатление, че правоохранителните органи не разполагат с ясни доказателства, но се опитват да попълнят медиен вакуум с хипотези, вместо с факти. Това само увеличава общественото недоверие в МВР както по конкретния случай, така и по принцип.
Психологически и практичен аспект на подобна комуникация
От психологическа гледна точка, когато институция, натоварена със защитата на обществения ред, приоритизира вербални версии и внушения пред фактическа яснота, това може да бъде възприето като:
- отказ от отчетност — институциите не искат да показват, че към момента нямат отговор на критичните въпроси;
- обезсърчаване на гражданите — ако фокусът се постави върху жертвите, това изпраща сигнал, че нямат подкрепата на държавата;
- умението да се избягва неудобната действителност, което води до социално отчуждение на институциите.
Практически това означава, че МВР не изпълнява основното си задължение — да защитава гражданите и да уличава извършителите на престъпления, а създава версии, които размиват границите между жертва и престъпник.
Ефектът върху общественото доверие
В обществото вече има ясно изразено съмнение дали системата за сигурност функционира по предназначение: ако държавните органи внушават, че жертвите имат вина или причини за собствената си гибел, то тогава защо изобщо да разчитаме на полицията, прокуратурата и съдебната система?
Подобни съмнения не възникват само от единични случаи — те са част от натрупана съпротива срещу институционално поведение, което изглежда по-скоро оправдава липсата на резултати, отколкото се стреми към истина. И макар да е възможно окончателните резултати от разследването да изяснят какво се е случило край хижата, начинът, по който МВР представя версии в медиите, вече оставя дълбока следа в общественото съзнание.
До тук без отговор остават важните въпроси: Има ли прокурорско разрешение директорът на ОД МВР-София да коментира данни от водено разследване? Ако МВР са знаели, че трите жертви са секта, организирана престъпна група, педофили, убийци, наркотрафиканти – защо не са предприели нищо спрямо тях? Ако чак след убийството МВР разбира кои са жертвите – защо сме им плащали заплатите и данъците?
Случаят с тройното убийство край хижа „Петрохан“ показа не само трагедията на загубата на животи, но и по-големите проблеми в институционалната комуникация и работа на правоохранителните органи. Вместо да доказва ефективност, МВР често хвърля тежестта на общественото внимание върху жертвите, което е правно и етично недопустимо и засилва чувството, че полицията работи повече в полза на версиите, отколкото на фактите.
Това, от своя страна, е ясен знак за упадък на държавността – когато институцията, която би трябвало да пази реда, започне да внушава, че жертвите сами са причина за съдбата си, нормалното функциониране на правовата държава е поставено под въпрос.
