Всяка година на 6 май София се превръща в декор на една от най-големите национални гротески. Гергьовден – денят, в който трябва да почитаме храбростта, се е превърнал в дефиле на националния ни позор, маскиран като „военна мощ“.
Военни единици или „представителни минимални мостри“?
Това, което наблюдаваме по жълтите павета, не е демонстрация на сила, а униформена разходка на „представителни минимални военни единици“. Когато човек гледа мащаба на това събитие, не може да не изпита срамно съжаление. И ако някой все още не е осмислил колко жалка е ситуацията, пълното разбиране идва само три дни по-късно. На 9 май, когато по Червения площад преминава машината на една друга реалност, става ясно, че нашето „дефиле“ е по-скоро повод за вицове, отколкото за респект.
Без прецедент! Пернишки миньори даряват на армията боен самолет | RNS
Всъщност, какъв ти парад? Тази година дори не видяхме наземни машини – видяхме просто едно вторачване в небето, където прелетяха по-малко от 10 военни летателни апарата и артилерии като музейни експонати. Един тъжен авиационен сбироток между наследството на СИВ и обещанията на НАТО. Това не е демонстрация на мощ, а визуална диагноза на националната ни немощ.
Колко струва тази „измишльотина“?
В година на колосална инфлация, липсващ бюджет и пълна липса на работещи решения за положителна промяна, държавата пръска милиони за гориво, логистика и организация на този краткотраен скеч. Гротеската е пълна. Няколко часа преди нея политиците ни обясняват от екрана как държавата трябва да тегли поредния колосален държавен кредит, същите тези организират тази скъпа „униформена разходка“.
Макар официалните данни често да се размиват, пределно ясно е, че с парите, изгорени за керосин и суета в рамките на този час, буквално можеха да бъдат спасени стотици човешки животи чрез закупуване на медицинска апаратура или финансиране на спешни лечения за деца.
Алгоритъмът на оцеляването: Образованието преди желязото
Може би е крайно време нашите политици и военни стратези да седнат и да изиграят една стратегическа игра, подходяща за петокласник. Евентуално тогава ще разберат елементарния алгоритъм на този свят:
Първо: Живи и здрави, нахранени хора.
Второ: Сравнително образовани и културни хора.
Чак тогава: Военна мощ.
Днес ние отново показахме и на съюзниците ни на Запад, и на „враговете“ на Изток, едно-единствено нещо: ние живеем в илюзия. Държава, която не може да осигури здравеопазване, но харчи обществения ресурс за демонстрация на „мускули“ от миналия век, е обречена да бъде за смях. Военната мощ е следствие от икономическо здраве и човешки капитал, а не негов заместник.
Докато парадираме с празни джобове и остаряло желязо, доказваме само, че сме майстори на политическия кич. Но може би точно тук се крие неочакваният изход. Време е да си признаем, че ни бива в плашенето с военна мощ и нужна алтернатива. Истинският суверенитет днес не е в броя на самолетите, които не можем да поддържаме, а в здравето и образованието на нацията. Ако не можем да сме военна сила, нека инвестираме в умовете на децата си – единственият ресурс, който гарантира независимост без държавни заеми.
А, дотогава, спрете това ежегодно национално унижение!
