„Полковник“ Николай Марков е в ролята на „първия пингвин“ * – принесен за жертва в полза на себеподобните си. За жалост не като полярната птица – в полза на народа си, а само в интерес на определен политически кръг. Кръг, зад който ясно прозира интереса на част от ДПС на всяка цена да има правителство.
Кой и защо постави уволнения служител на НСО за „мюре“? Бил ли е и с какво мотивиран въпросният „стратег“? Свързани ли са отговорите на предните два въпроса с „компромати“, с които по думите му Марков е бил заплашен и закъснял си за клетва в 50-ото НС, като депутат? Мисли ли притежателят на „черен пояс“ по бойни изкуства – с което сам се фука, че ще скрие зад популизма си истинската същност на действията си? Все въпроси, на които политикът, който дължи от години пари по осъдително съдебно дело, трябва да отговори, вместо да ни занимава с платоничната си любов към Франция, например!
Псевдо полковникът, който стана депутат от партия „Величие“ категорично противопоставяйки се на досегашната политическа конюнктура, внезапно започна да тръби, че правителство трябва да има. Но, не с първия мандат, който е на ГЕРБ. И завоалира личния си интерес зад уж обществена полза.
В негово интервю по телевизия Евроком в края на миналата седмица, той разясни, че трябва да се гласува актуализацията на бюджета, защото хората трябва да получават пенсии и заплати. Актуализацията се налагала защото бюджетът бил недостатъчен. За да се случи това обаче, в Републиката трябва да има редовно – не служебно, правителство. Сиреч – спешно, в полза на работещите и пенсионерите трябва да се състави правителство, което да внесе актуализация на държавния бюджет.
Тезата впечатли мнозина мислещи и ни подтикна да разберем какво е реалното състояние. За това попитах „полк.“ Николай Марков колко пари има в хазната, каква актуализация е наложителна и откъде ще се вземат средствата.
Бях много изненадана от отговорите на независимия депутат с двойния аршин: Актуализация на бюджета се налага, но той не знаел нито колко пари има, нито колко недостигат защото нямал статут като независим депутат да иска тази информация. Както и нямал право да предлага каквито и да е решения в парламента.
Всичко това ме навежда на вероятността Марков да е мотивиран да иска правителство, но не и с мандата на ГЕРБ. Прави го защото:
- е зависим от някакви компромати – които не е задължително да са измислени, а може да са факти
- е взел пари за конкретен ангажимент, в който се включва и създаване на правителство
- дължи услуга за някакво минало свое незаслужено облагодетелстване и връща „ресто“
Не знам дали Николай Марков си дава сметка какви послания изпраща на българските избиратели с шизофренното си поведение на политическата сцена. Но, съм почти сигурна, че поради тях едва ли ще прекрачи прага на парламента в 51-вото му издание.
Сигурна съм, че стеклите се обстоятелства по избистрянето на партийния живот в България, ще покажат и лицемерието, и двойните стандарти, и обвързаностите, и униженията, които „мъже“ са готови да изтърпят в името на нещо си.
Спокойна съм защото подобни същества вече няма да учат студенти по теми, по които те самите имат спорен experience. Защото днешните студенти са утрешните политици. А, всички ние вече наистина нямаме време за СПАСИТЕЛИ. Особено след последния, който получихме като сбъркана пратка от Аli express.
Няма да приема за нормално и мъжкарско да се криеш с години и да не платиш дълга си, определен от съд, а да се вживяваш като морален стожер на обществото ни!
Напънът на Николай Марков да прокара публично идеята за наложителна обществено полезна нужда от правителство на ДПС е съвсем резонно с оглед на по-стари негови медийни изяви. В тях той спокойно разяснява, че именно етническата партия трябва да управлява България. Въпросът тук даже не е на каква цена Николай Марков лансира безусловно водещата роля на ДПС в Родината ми, а защо се опитва да я плати с нас.
*Легендата за първия пингвин
В далечните и сурови земи на Антарктида, където ледените ветрове никога не спират и морето е винаги студено, живеят хиляди пингвини, които се събират на бреговете всяка година, за да ловуват и отглеждат своите малки. Животът им е труден и опасен, защото във водите на океана дебнат безмилостни хищници като леопардови тюлени и косатки.
Всяка година, когато настъпи моментът да се гмурнат за храна, пингвините се събират на брега и се нареждат в плътни редици, всички с вълнение и тревога. Те знаят, че водата може да е изпълнена с опасности, но също така е и източник на живот.
Има обичай в колонията – преди някой да скочи във водата, трябва да има един смелчага, който да поеме риска пръв. Този пингвин е наречен „Първият Пингвин“. Всички погледи са насочени към него, когато той стои на ръба на ледената платформа, готов да направи скока.
Първият Пингвин знае, че съдбата на цялата колония зависи от неговото действие. Със смелост в сърцето и решителност, той се хвърля в ледените води. Настъпва момент на напрежение, докато останалите пингвини наблюдават внимателно какво ще се случи.
Ако водата е безопасна, Първият Пингвин ще изплува невредим и ще започне да ловува. В този миг, останалите пингвини ще последват примера му и ще се гмурнат заедно, уверени, че опасността е отминала. Те ще се насладят на изобилието от риба и ще осигурят храна за своите малки.
Но ако във водата дебне хищник и Първият Пингвин бъде нападнат, останалите ще видят съдбата му и ще отстъпят. Те ще изчакат или ще търсят друго място, по-безопасно за влизане във водата. Тази жертва на Първия Пингвин ще спаси живота на мнозина от неговата колония.
Така всяка година, пингвините почитат и помнят смелостта на Първия Пингвин, който с риск за своя живот осигурява безопасността на останалите. Легендата за Първия Пингвин е символ на жертвоготовност, смелост и колективна защита в суровия свят на Антарктида.
