В речта си пред народните представители новият президент Румен Радев направи няколко важни заявки. Той категорично подчерта, че членството на България в НАТО и ЕС не подлежи на въпрос, а Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Президентът обаче подчерта, че българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното.
Радев отчете и резултатите от референдума, но уточни, че намалението на партийните субсидии трябва да отчете и възможните опасности за пораждането на зависимости от лобисти и външни фактори. Призивите за промени в съдебната власт също попаднаха в речта му, но и там бе направено уточнението, че реформите не бива да приключват само с корекции в структурата й. Радев разкритикува реформите в здравеопазването и образованието и призова за по-малко бюрокрация и повече контрол.
Президентът Радев се закани, че няма да превишава конституционните си правомощия, но няма да допусне тяхното орязване и фактическо обезсилване. Като своя приоритетна задача той изтъкна гарантирането на сигурността на България и българите. Държавният глава настоява за цялостна политика спрямо мигрантската криза, повтори и тезата, че страната трябва да настоява за ревизия на Дъблинското споразумение.
„У нас още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои“, съжали новият президент. Държавният глава отбеляза проблемите с изборните злоупотреби и факта, че партиите са повече от идеите за България. „Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на Прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГОМ-кухня“, анализира президентът.
Радев завърши речта си с надеждата, че с общи усилия България ще се превърне в модерна и благоденстваща държава, в която свободни и динамични граждани ще следват мечтите си.
