Нулевата субсидия дава „зелена“ светлина за партийната корупция

Въпросът за намаляване на партийната субсидия до 1 лев на глас в референдума на Слави получи най-голяма подкрепа при гласуването ва 6 ноември. Всъщност това е очаквана „присъда“ за партиите, които гражданите подозират, че се облагодетестват несправедливо за тяхна сметка. За последно прези три години парламентът намали партийните субсидии от 12 на 11 лева за получен глас, припомня репортер на RNS.

Масовата подкрепа на референдума предизвике противоположни мнения. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че това ще даде възможност на олигарсите с черни пари да участват в изборите. „Нула лева!! Където е един, там и нула. С 1 лев няма да се води никакъв политически живот в никоя партия и тези, които се занимават с политика, го знаят добре!“, настоя той.

Към момента някаи парламентарни партии  трупат пари в банкови влогове и получават за тях лихви. Всъщност не това е смисълът на държавното финансиране. По закон, то е за партийна агитация, работа по места, финансиране на кампании и прочие.

Два месеца преди произвеждането на допитването независимият депутат Велизар Енчев внесе предложение за законова промяна, което регламентираше  ставката на финансиране, но различно разходване на субсидията. То предвиждаше партиите да могат да изразходват държавните пари в рамките на съответната година, а каквото не е изразходвано до 31 декември, да се връща в държавния бюджет.

Всъщност идеята на Закона за политическите партии е да гарантира държавно финансиране за партиите, за да бъдат те независими от корпоративно влияние. Този принцип е пренесен и в Изборния кодекс, в частта му регламентираща предизборните кампании. Почти всички държави в Европа подпомагат финансово партиите пряко или индиректно. Например във Великобритания директната субсидия получава само парламентарната опозиция. За компенсация пък партиите получават безплатно телевизионно време и има забрана за купуване на реклами в електронните медии. Повечето други държави дават и значителна финансова помощ, като традиционно тя е най-щедра в Австрия, Германия и скандинавските страни. В Германия всяка година  партиите получават 150,8 млн. евро, които се разпределят според гласовете, получени от тях в последните парламентарни избори на европейско, федерално и регионално ниво и като съфинансиране за набрани дарения и членски внос. Отделно партийните фондации, които там са със силно развита дейност, получават финансиране от държавата. По време на кампании и там партиите получават „медийни пакети“ – безплатно медийно време във всички лицензирани електронни медии. Размерът на държавното финансиране за партиите в Австрия варира. За парламентарно представените държавата отделя 16,1 млн. евро. Над 10 милиона се добавят към тези средства, ако в годината има парламентарни или евроизбори. Над 10 млн. евро се отделят за партийни фондации. А самите парламентарни групи получават допълните 19 млн. евро за дейностите си.

Припочняме, че у нас партиите, получили над 1% подкрепа на последните парламентарни избори, получават сумарно за година от държавния бюджет около 35 млн. лева. Ако субсидията се намали от 11 лева на глас на 1 лев – т.е. 11 пъти, сумата на общото им годишно финансиране ще се свие до около 3.18 млн лева

Според политолози и социолози драстичното орязване на субсидията ще върне тъмните времена от 90-те години на миналия век, когато партиите не разполагаха с държавно финансиране и си набавяха пари от фирми, групировки и частни лица, които ставаха тайна за избирателите.  Експерти прогнозират и повишение на нивата на корупция не само сред управляващите, а и сред опозиционните партии. Ето защо предложенията са да се търси разумно, а не емоционално  ограничаване на субсидията.

RNS