На 2 февруари християните отбелязваме Сретение Господне – денят, в който Пресвета Богородица носи в храма Иисус Христо, спазвайки. Мойсеевият закон всяко първородно дете от мъжки пол да бъде посвещавано на Бога 40 дни след раждането му.
Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен. БОГ да ги закририля и да помага в делата им!
На тази дата отбелязваме Денят на мъжката рожба – Петльовден.
Немският пътешественик Ханс Дерншвам живял през XVI в. пише следното:,, Турчинът има обичай: в християнските земи, които е завладял и потиснал… той редовно взема през 3 години най-избраните, красиви, сръчни, стройни момчета навсякъде по градове и села, толкова колкото си иска и колкото му трябват. Това са най-добрите му хора, обучени и упражнения с всякакво оръжие, с пушки, лъкове, саби, копия и др.
“Разпитаните стари хора споделят легендата в която се разказва как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. И до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Петльовден е народен празник с регионално значение. Чества се главно в източно българската територия от Одрин до Лозенград и до Добруджа.“
На този ден празнуват мъжките майки. Бездетните жени пък правят царевични питки и ги чупят пред иконата на Богородица. Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен.
Днес трябва да почетем паметта на султан Махмуд II (1808-1839) и Мехмед Селим Паша (1824-1828) – човекът, който поема заедно със султана риска за ликвидирането на еничарството.
Събитията до „вдигането на казаните“, както някои специалисти определят унищожаването на оджака, в хронологичен план изглеждат по-долу така. След примирието с Русия (март 1809 г.) Махмуд II започва да подготвя внимателно своя план, за да се справи с вътрешната опозиция. Султанът отдавна е осъзнал факта, че възстановяването на стабилността и целостта на политическата власт е свързано с отстраняването на еничарския корпус на всяка цена. „На всяка цена“ в политическия език буквално означава чрез убийство – т. е. жестока необходимост. Еничарите са идеална мишена за този вълчи закон: те не само не се вписвали в нормите на късния османски феодализъм, но са и стратегически опасни.
В документите от това време често се подчертава, че основен „поминък“ на еничарите и пера за забогатяване са лихварството, грабежите и проституцията. Последните еничари се подвизават, ако може да се нарече така, по кафенетата и механите и се занимават най-вече със сводничество и рекет.
През 1826 г. Махмуд II решава да реализира плана си и пристъпва към унищожението на корпуса. Този исторически момент се отбелязва в османските анали още като „Вак’аи Хайрие“ („Денят на благополучието“). И за предубедения било ясно, че за еничарите има само едно-единствено решение и това е силата на огъня, топовете, куршумите и сабята. Решаваща роля за ликвидацията на оджака изиграва новият армейски корпус по западен образец, който е толкова отричан и мразен от еничарите.
Привечер на 15 юни 1826 г. еничарските казарми на Етмегдан представлявали купища димящи развалини, пълни с трупове на избити и обгорени еничари. Според историците убитите еничари са около 1000. Избягалите се издирват следващите дни и умъртвяват незабавно.
