През април т.г. пътни полицаи проверяват във Варна добричлията Ивайло Иванов Милев. При теста с дрегер се оказва, че лицето има алкохол в издишания въздух. Кръвната проба доказва, че господинът шофира с 1,78 промила алкохол в кръвта. Срещу същия е започнато досъдебно производство по чл. 343б, ал. 1 от НК. Текстът предвижда лишаване от свобода до една година за всеки, който за първи път е засечен да шофира с над 1,2 промила алкохол в кръвта, установено по законния ред.

Ивайло Иванов Милев е държавен съдебен изпълнител, бивш шеф на службата в Районен съд Добрич.

На 27 юли 2020 г. министърът на правосъдието Данаил Кирилов издава заповед за отстраняване на Ивайло Милев до приключване на производството срещу него.

Заповедтта е връчена месец и половина по-късно –  на 10 септември 2020 г.

Казусът предполага доста въпроси, сред които основният е:

Кой и защо позволи на държавен съдебен изпълнител Ивайло Милев да получава 5 месеца заплата, след като е уличен в извършването на престъпление. И този бонус свързан ли е с факта, че нарушителят е част от съдебната система на РБългария, конкретно в Добрич. Както и дали има корупционни практики в казуса между дължавния съдебен изпълнител, началниците му – и не преки, и представителите на държавното обвинение.

Преинтересно е да се разбере с какви мотиви прокурорът по разследването срещу Ивайло Милев не е поискал незабавното му отстраняване от длъжност.

Още по-интересно е кой е натоварен с изпълнението на министерската заповед по отстраняването от длъжност на държавния съдебен изпълнител и какво му е попречило месец и половина да я връчи. 

Ще попитаме и на кое длъжностно лице правосъдният министър е възложил контрола по изпълнение на заповедта за отстраняване. Проверил ли е той дали изпълнителят на заповедтта изпълнява добросъвестно задачата и ако – не, какво е предприел.

Важно е да се знае през периода между издаването на заповедтта за отстраняване и връчването й в какво физическо, психическо и здравословно състояние е бил Ивайло Милев и дали някое от тях е възпрепятствало своевременното изпълнение на министерското решение.

Има ли Ивайло Милев, за когото се твърди, че е с добър икономически статус в обществото и коз, с който държи част от началниците си, заради което те са така лежерни към поведението му.

Самият факт, че установяването в нетрезво състояние зад волана държавен съдебен изпълнител, е крито месеци наред от ОД МВР-Варна, както и от съдилищата в Добрич, е подозрителен по отношение опита казусът да бъде прикрит, за може евентуално той да се реши в минимална тежест за отговорния.

На 25 септември т.г. изпратихме официално запитване до пресаташето на ОД МВР-Варна, Ивана Милева. До 14 октомври т.г. получаващата държавна заплата и всички привилегии на държавен служител, не намери време да отговори на питането ни Ивайло Милев установен ли е в нетрезво състояние зад волана и какво са предприели служителите на МВР в случая. След повторно питане от наша страна, на Ивана Милева й отне половин час, за да артикулира дежурните си: „Нямам коментар по случая. Въпросът Ви касае лични данни.“ Така въпросната изцяло обезличи работата на служителите на „Пътна полиция“ и полицейското разследване, без които нямаше да има досъдебно производтво срещу Ивайло Милев. Дали го прави от некомпетентност или поради корупционна практика – допълнително ще питаме.

Тъй като на всички тези въпроси нямаме компетентност да отговорим, ще ги изпратим на главния прокурор и на инспектората на ВСС, като ще настояваме действията на всички, които са замесени в казуса да бъдат проверени и в случай, че се открият несъответствия в закон и поведение, да понесат дисциплинарната си отговорност.