Тя е на 39. Има прекрасна дъщеря на 13 и съпруг, който я подкрепя. 20 години трудов стаж като хореограф-педагог. От 17 г. преподава в училището по изкуствата в Добрич – СУ „Св. Климент Охридски“. Обаятелната Гергана Димитрова не е просто учител, тя е човекът, с когото и завършилите средното си образование нейни ученици продължават да дефилират на всеки 24-ти май. Да е сред първите хора, с които искат и се виждат порасналите ни деца, прибирайки се от университетите за кратки ваканции.
Всички деца стават част от моя живот. Те не са просто в служебна рамка на работните часове на учителя с учениците. Защото изкуството изисква пълна отдаденост. За да се стигне до сценична изява и успех не само на местни, а на национални и европейски сцени, са нужни много труд в залата и разбирателство. Преди това е необходимо да стигнеш до всяко дете, да направиш заниманието му максимално приятно, за да бъде то отдадено. Най-важно за мен в професията е индивидуалния подход към децата. Методите ми на преподаване са в пълен унисон със съвремието.
Имам множество награди от национални и международни фестивали. Журирала съм такива.
Занимавам се и с организиране на фестивали. Участвам с мои ученици и в исторически възстановки. Член съм на Международния танцов съвет към ЮНЕСКО. Секретар съм на Асоциацията на училищата с професионално и разширено изучаване на хореография. Член съм на дамския клуб на Inner Wheel.

Всяка година, в навечерието на 24 май получавам десетки обаждания от мои бивши ученици с един въпрос: „Госпожо, искаме да бъдем с Вас на шествието за 24 май?“
За мен това е най-голямото признание. Не се съмнявам в искреността на чувствата им, защото те вече не зависят от мен, нито оценките им, но продължават да искат да имаме споделени мигове. Уважението на деца и родители е най-голямата награда. Както и аплодисментите на залите, които изпълненията на моите ученици са напълнили.
