Днес е Петдесетница. По своята царственост и харизма, по мащабите на възвишеното си послание този ден от годишния празничен кръг може да се сравнява единствено с Пасха и Рождество Христово – той е трети по значение след тях. Това е ден на апостолите в едно цяло, на Църквата, на Новия Завет и благодатта, на общността на вярващите. Това го прави уникален, защото друг такъв празник в църковния годишен кръг няма.

Събитието, което празнуваме днес, е слизането на Светия Дух върху апостолите, станало на петдесетия (оттук името на празника – Петдесетница) ден след Пасха. Тъй се изпълнява обещанието на Спасителя, Който след Своето възкресение нарежда на учениците Си да останат в Йерусалим и да чакат:

И като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.

Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?

А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя (Деян. 1:4-8).

В библейската книга Деяния станалото на онзи далечен ден в Йерусалим – небесният огън и небесното кръщение на апостолите, проповедта на множество езици, смайването на народа – е описано развълнувано, с ярки и запомнящи се подробности. Очевидно то е направено от пряк свидетел на необикновената сцена или от човек, записал спомена на очевидец:

Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.

А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.

И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?  А как слушаме всички своя си роден говор? Ние, партяни и мидийци, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,  на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби, как  слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?

Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.

Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля:

„И ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват…“ (Деян. 2:1-18).

Необикновеното вълнение на разказвача, с което той предава тази история, е обяснимо. Читателят и слушателят трябва да разбере, че станалото на онзи ден не е просто епизод от свещеното повествование, едно от многото чудеса, описани в Библията и житията на светиите. Не, този път нещата са по-различни. На този ден апостолите стават нещо много повече от неколцина мъже, следвали някога един Учител по пътищата на Галилея; те стават божествена или по-право богочовешка институция, придобиват в своята колективна цялост Светия Дух, стават Църква. Така се ражда Църквата Христова. Това е първото ѝ чудо, първото ѝ тайнство и първото ѝ знамение. С него тя влиза или по-право се втурва вдъхновено в историята – млада и вече отколешно стара, детински свежа и предвечно мъдра. Колко много се различава от всичко, съществувало преди или появило се след нея! Църквата, Божията институция сред човеците, е създадена не на събрание или конгрес, учредена не с решение на партиен или държавен орган, нейният мандат сред хората е утвърден не с гласуване на депутати, нито с кралски декрет или президентски указ: не, тя е родена от огън и в огън, слиза стремително от небето, явява се в сила. Тъй върши Бог своите дела – без да се съобразява със земните правила и закони, без да гледа сивия делничен поток на случващото се на тази земя. Петдесетница е също толкова чудесно и невероятно, необикновено събитие, отвъд земната и човешката логика и противоречащо на нейните повели, колкото и Боговъплъщението и Възкресението. Тя поставя началото на нова ера и самата тя е нещо върховно ново.

Чудо? Да. Но не чудо, засягащо нечия индивидуална съдба, с конкретен адресат като възкресяването на Лазар и сина на наинската вдовица. Петдесетница е чудо на общността, дори на всеобщността – на всички нас, всеки един от нас, защото всички сме там и присъстваме: ако не сред апостолите, то сред множеството, слушащо жадно Благата вест. На Петдесетница Светият Дух осенява не един или друг отделен апостол, а общността на вярващите като цяло, като единомислено и единодушно съгласие, като единство: те всички в единомислие бяха заедно (Деян. 2:1). Това е съборно дело и съборно чудо, и благодатта, която се излива тук, в този момент, е заедностна, общностна, съборна, благодат на Църквата, благодат еклисиологична. Всички сме в тази благодат, дори най-последният окаяник и грешник, ако той е в Църквата. Никой не е изключен от нея, никой не е изхвърлен от съборното, всеобщо тайнство на този ден. Струва си да обърнем внимание на това, че ако чудесата на Въплъщението и Възкресението, въпреки цялата им космическа грандиозност, се извършват в дълбока тайна, далеч от очите на хората, споделени само с малцина – няколко пастири, няколко жени… – то Петдесетница е наблюдавана от смаяните очи на огромно човешко множество: от всеки народ под небето… партяни и мидийци, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби (Деян. 2:5-11)Това е чудо на множеството, на хората, на народите – на всички тях Бог чрез устата на апостолите говори на техния собствен език. Това е чудо на човечеството.

Петдесетница е там, продължава там, където вярващите са заедно, където има любов, съгласие и единство. Такова е обещанието на Господа: ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:19-20), а също и молитвата Му: да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Ин. 17:21). Именно на Църквата, сиреч на вярващите, които са в единство, в единомислие (Деян. 2:1), Господ изпраща от Отца Утешителя, Духа на истината (Ин. 15:26), Който ги упътва на всяка истина (Ин. 16:13). Петдесетница е рожденият ден на Църквата, този Ноев ковчег посред бурните мътни води на нашия свят, за която св. Ефрем Сириец казва: “Блажена си ти, Църкво на верните, защото Царят на царете е утвърдил в теб Своето жилище! Твоите основи никога няма да се поклатят, защото Господ е твой страж, и портите адови няма да ти надделеят, и хищните вълци няма да те съкрушат или да отслабят твоята крепост. О, колко си велик, доме Божи! Колко си прекрасен!”

Но и самата Църква не е нищо друго освен Петдесетница, продължаващото и до днес чудо на съгласието, любовта и единството посред омразата и ожесточението на този свят, неговите вечни войни и раздори. Да помним винаги това!

Нека пред очите ни винаги бъдат думите на апостола: Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разделения, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл (1 Кор. 1:10).

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Ин. 13:35). Да пазим с безкрайна преданост и вярност любовта и съгласието между нас!

Този урок ни дават Библията и Църквата на този ден – и нека не го забравяме никога.

Амин.

от АНДРЕЙ РОМАНОВ
източник pravoslavie.bg