За всички трябва да е ясен и фактът, че парите, които се предвижда да получи България от Европейския съюз, са обвързани с условия – като върховенство на закона, дигитализация, зелени политики. За да получим реален достъп до тях, страната ни трябва да има ясен национален план и програма за реформи и инвестиции. Управляващите сериозно закъсняват с тяхното изготвяне, а това едва ли може да бъде наречено „успех“.
Това заяви БСП-депутатът в Европейския парламент – Петър Витанов.
Ето какво още коментира той по повод хвалбите на управляващите за договорените средства от ЕС:
„Добрата новина е, че след тежки и продължителни дебати лидерите на ЕС в крайна сметка стигнаха до консенсус, който е стъпка в правилната посока по отношение на европейската интеграция и заздравяването на Съюза.
Основен принцип все пак остава солидарността, въпреки че сумата на безвъзмездната помощ за възстановяване от корона-кризата беше намалена от 500 млрд. на 390 млрд. Лошата новина е, че част от важни за България фондове са орязани, както и че все още нямаме ясна стратегия и национален план, от които да се ръководим.
Премиерът Борисов обяви за постижение участието си в срещата на високо ниво в Брюксел и резултатите от постигнатото споразумение. Така ли е в действителност?
Първо, вместо първоначално предвидените над 9 млрд. евро по Фонда за възстановяване от корона-кризата, според новото споразумение ще получим 7.7 млрд., т.е. с 2.7 млрд. по-малко.
Второ, що се отнася до Многогодишната финансова рамка (бюджетът за следващия период от 7 години) – със или без коронавируса, тези пари нямаше да претърпят промяна. Там България получава над 16 млрд. евро. Прословутият 1 млрд. в повече за кохезионна политика всъщност не е повод за хвалба. Тези средства са оценката за степента на изоставане на страната ни спрямо останалите държави. Ние сме все по-назад – дават ни все повече пари, за да догоним другите.
Трето, договорените 200 млн. евро за подпомагане на най-изостаналите ни региони не са колосална сума, на фона на това, че двумилионна Словения успя да извоюва почти два пъти повече, а съотносима с нас като население държава като Чехия – 1.55 млрд. евро по същото перо.
И още – Фондът за справедлив преход, чиято цел е да посрещне негативните социално-икономически последици от декарбонизацията на европейския континент е орязан наполовина. Там са най-ощетени именно страни с въгледобив като България, Румъния, Полша. Средствата за България от 2.7 млрд. евро паднаха до малко над 1 млрд. евро. И това няма как да се отрази положително на преминаването към зелена икономика.
За всички трябва да е ясен и фактът, че парите, които се предвижда да получи България от Европейския съюз, са обвързани с условия – като върховенство на закона, дигитализация, зелени политики. За да получим реален достъп до тях, страната ни трябва да има ясен национален план и програма за реформи и инвестиции.
Управляващите сериозно закъсняват с тяхното изготвяне, а това едва ли може да бъде наречено „успех“.“
