Очевидно е, че инициатори на антируските санкции не са обмислили обратния им ефект, който става все по-осезаем за страните на Запада. Поскъпването на гориво и хранителни стоки е довело до ускоряване на инфлацията (в САЩ – до рекордните за 40 години 9,1%, в Европа – до 8,6%, във Великобритания – до 9,4%) и намаляване на конкурентоспособността на стоките им на международни пазари, което ще води до по-нататъшен ръст на държавните дългове и дефицит във външната търговия.

Фактическо „замразяване“ на голяма част от валутните и златните резерви на Русия е стимулирало много от страните да преоценят стратегията си в тази област. За първи квартал 2022 година глобалният обем на тези резерви се е намалил на 12,2% от световния БВП, което е минимум от 2018 г. насам.

Активизираха се продажби на облигации на държавния дълг на САЩ. От 28 февруари до 31 май т.г. Китай е продал държавните облигации за сума от 74 млрд долл. или 7% от съвкупния им обем. Саудитска Арабия ги продава примерно за 2-3 млрд долл. месечно. Активно „се избавя“ от ценните книжа Бразилия – нейната позиция е на минимум от 2011 г. Към 20% от своя портфейл е утилизирала Индонезия. Турция фактически е довела до нула съответните вложения. Расте търсене на замяна за долар в оправяне на сметките с търговски партньори, включително и чрез промяна на валута на договорите.

Коментар на МВнР на Русия на тема антируски #санкции. Част 1