Българските арменци изискват посланика на Азърбейджан у нас да бъде обявен за „персона нон грата“. Мотивите: Наргиз Гурбанова системно се бърка във вътрешната политика на Родината ни и отправя неуместни и неверни квалификации към български граждани, опитвайки се да насажда ксенофобски твърдения и да предизвика религиозен конфликт.

Ето какво пише вестник „Ереван“ под заглавие „Дипломация с лош вкус“:

Мисля да изпратя благодарствено писмо на г-жа посланика на Азербайджан у нас. Вероятно искате да научите защо? Ами благодарение на нея тези дни научих основополагащи неща за себе си и сънародниците си, т.е. за живеещите в България от векове арменци. Научих и някои особено важни „исторически“ факти. Честно казано, ако не беше тя и нещото, наречено „ЗАЯВЛЕНИЕ на Посолството на Република Азербайджан в Република България за българските медии във връзка с провокацията на арменската общност в България“, щях да си тъна в „свещена простота“ и неведение. Но ето че, след като прочетох този „уникален“ текст, разбрах какви арогантни, зли и долнопробни хора сме българските арменци, че „представителите на арменската общност в България се отличават на Балканите с агресията си“.
Осъзнах, че сме станали „инструмент“, че злоупотребяваме с територията на България и българското си гражданство. Само не ми стана ясно къде са насилието и злоумишлените намерения, за които се говори в заявлението, колко азерски дипломати сме нападнали, колко прозорци на посолството сме изпочупили и колко домати сме изпонапратили по сградата на дипмисията?! Нито как сме попречили на работата на това дипломатическо представителство, след като то само си пусна музика с неясно колко високи децибели (става дума за деня 8 октомври 2020 г.) – явно им беше ден за дискотека и някакъв купон. Само не разбрахме какво точно празнуваха?! Дали загиналите по фронтовата линия азерски войници и прехвърлени през Турция сирийски джихадисти или пък убиваните от тях арменски войници, жени и деца? Но и в двата случая това бе проява на изключително лош вкус!
Разбрах, че досега не сме били организирани, но добре че е дошъл арменският посланик, та да го стори. Колко недипломатично от негова страна да се среща със сънародници? Ами нека и г-жа Гурбанова да заповяда и да се срещне с нас. Ние сме готови да си поговорим и с нея! Има какво да й кажем.
Научих още, че идеализираме арменските национални герои Карекин Нъждех и войводата Антраник Озанян (макар имената им да не спомената в посланието) – хора, наградени от България с ордени за храброст и пролели кръвта си за нея в Балканската война. И си дадох сметка, че по-редно за автора на писанието би било да героизираме убийци като Рамил Сафаров (заклал с брадва, докато спи, един арменски офицер по време на курс в рамките на натовската програма „Партньорство за мир“) и да популяризираме нацистки офицери, служили във Вермахта, като Або Дудангински (или Фаталибейи).
Ще се коригираме! Ама друг път…
Частта с тирадата кой кого нападна на 27 септември 2020 г. и започна война, кой с какво стреля, срещу кого се употребяват забранени оръжия и т.н., ще я пропусна. Това може да се прочете в повечето авторитетни чуждестранни медии и мислещият сам ще си направи изводите. Няма защо да опровергаваме откровена дезинформация. Защото в Карабах има достатъчно чуждестранни военни кореспонденти, които от мястото на събитията отразяват действителността. А някои дори и пострадаха, докато се криеха в катедралата в Шуши – вторият по големина град в Арцах. Ама това сигурно се е случило, защото не са били на правилното място в правилното време. Каква работа имат в църква, тя все пак е военен обект и респективно може да се атакува. Така че грешката е на журналистите, нали?
Когато човек чете материалчето, му иде да се чуди как още има непострадали стратегически обекти в Азербайджан. Цялата й инфраструктура се оказва е атакувана от арменците – то електроцентрала (сигурно затова е спрял там интернета), то водохранилище, то тръбопроводи с газ, то магистрали… Необяснимо е само защо за това не се съобщава никъде другаде, в някоя от световните медии например, та тези абсурдни лъжи, които се внушават на читателя, да имат поне малко правдоподобен нюанс. В противен случай съчинилият това забавно творение, с което се отварят очите на непросветените, ужасно се злепоставя.
О, има и друг аспект, който още повече поставя автора в неловка – меко казано, ситуация. Това е твърдението, че „агресивната акция пред посолството се основава на сблъсъка между Кръста и Полумесеца и борбата между християнството и исляма“. Е, това вече написалият го сигурно го е сънувал в някоя от кошмарните си нощи или пък му се иска с тази констатация да предизвика в България религиозен конфликт, освен етническия.
И сега става много сериозно! Оставяме встрани досегашната ирония и питаме: това ли е призванието на една дипломатическа мисия – да внушава ксенофобия, да внася противопоставяне, да създава предпоставки за нарушаване на етническото и религиозното равновесие в България?
Точно на това място идва резонният въпрос – не е ли редно съответните държавни институции в нашата страна да се намесят и да не позволяват на една чужда страна (чийто дипломати трябва само да работят за добрите двустранни отношения) да се гаври и да хули гражданите й, да им слага недопустими етикети (като агресори, например), да си позволява език и поведение, които противоречат най-малкото на добрия тон в дипломацията. Смятаме, че ролята на дипломатите е да създават мостове, а не да издигат стени и да рушат приятелски отношения!
Идва ред и на още куп други много сериозни въпроси. Например, как се допуска една чужда дипмисия в лицето на нейния ръководител да се намесва в дейността на официално регистрираните и правомерно действащи у нас арменски организации, да пише непрестанно писма до различни български културни, общински, държавни и други институции и да създава пречки за развитието на българо-арменските културни и образователни отношения, да се опитва да дискредитира достойни, доказали се с приноса си в България арменци. Примерите за това са толкова много, че ще бъде трудно да изброим всички. На какви международни норми се базира това абсурдно, брутално, арогантно, нецивилизовано поведение? И с кои български закони кореспондира? И докога българските държавни и общински институции ще си затварят очите пред подобни недопустими опити за създаване на конфликт там, за какъвто няма място. Арогантността и безочието стигат до безпардонността да се дават насоки на българските медии при отразяване на събитията между Азербайджан и Армения точно кои са „достоверните“ информационни агенции, на които да се доверяват, позовават и цитират. Излишно е да казваме какви точно източници се имат предвид! Да не коментираме как се притискат и пресират български журналисти и медии, за да се дава ефирно време на въпросната дипмисия.
Цялото това недопустимо държание на един ръководител на дипмисия е обидно за българските граждани като цяло и за тези с арменски корени в частност, които не само от векове пребивават по българските земи, но и са доказали с присъствието, труда и коректността си своята дълбока лоялност към България. Обидно би било да изреждаме примерите за приноса им – в исторически и в съвременен аспект, както и за цялостното им отношение към нашата родина. Защото за тях България е обичана, почитана и по никакъв начин арменците НИКОГА не са накърнили нейните интереси, не са престъпили демократичните и общочовешки ценности. Затова и настояваме да се защити нашето достойнство, чест и народополезна дейност в страната от онези, които трябва да бранят гражданите на държавата ни от необосновани нападки, от гнусни лъжи и долнопробни внушения.
(А онази част в „заявлението“, отнасяща се до историческите „факти“, смятаме да оставим без коментар. Има достатъчно достоверни архивни материали, доказващи и потвърждаващи тяхната „истинност“. В цял свят се знае кой е древният народ и кой има скромна и твърде късичка история).