Политическата шахматна дъска се размести рязко. Днес на управляващите играчи Борисов и Пеевски всъщност им остава само един ход, ако искат да запазят влияние и да блокират възхода на нов политически проект около президента Румен Радев: незабавна оставка. Всичко друго е закъсняло действие или политическа капитулация.
Причината е проста и добре осъзнавана задкулисно: ако президентът наистина готви партия, тя би могла да консолидира протестния вот и да измести центъра на тежестта в следващия парламент. Но за да бъде фактор, подобен проект се нуждае от време — време за регистрация, структури, хора, кампания, послания. Това време свършва в момента, в който правителството подаде оставка и предизвика предсрочни парламентарни избори.
С внезапен вот Радев ще бъде поставен пред най-тежката си дилема – да напусне поста преждевременно, за да оглави партия — или да остане в президентството и да пропусне поредния ключовия момент – това сме го гледали вече няколко пъти.
И двата варианта са неудобни, но най-опасен за него е синхронът. Ако подаде оставка, ще бъдат задействани и предсрочни президентски избори, което означава двойна кампания — хаос, напрежение и невъзможност за нормално изграждане на нов политически проект.
Точно това прави оставката на кабинета най-силното оръжие на Борисов и Пеевски в този момент. С един ход те могат да извадят президента от равновесие, да разбият темпото му и да превърнат изборите не в битка на идеи, а в битка с часовника — в която новите играчи традиционно губят.
Сегашната власт отлично знае: таймингът решава изборите, не обещанията.
А удар по тайминга на Радев би бил по-ефективен от всяка публична атака.
Ако Борисов и Пеевски искат да предотвратят раждането на конкурент, който може да разруши комфортното статукво, оставката час по-скоро е техният най-силен, а може би и последен стратегически ход.
