Православните християни почитат Преподобна Параскева – Петка Търновска. На 14 октомври е зимният Петковден.

Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането  под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят. Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Зимният Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. 

От днешния Зимен Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.

С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби. На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. 

Имен ден празнуват всички с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.  

СНИМКА