Правителството и други държави от Европейския съюз, включително Дания, ще могат да променят валутния курс у нас, след като го съгласуват с БНБ. Мярката е задължителна, за да влезе България в чакалнята на еврозоната. Според анализатори, това би могло да е началото на невиждана хиперинфлация. Според други – ситуацията не е толкова трагична и така или иначе процедурата ще отнеме години, преди държавата да стане член от евроразплащанията. Единодушни са по темата, че при всеки опит да се изравни заплащането на труда у нас с този в Европа, няма и помен от държавна подкрепа. Същото се отнася и за цените на много услуги и стоки, включително и такива от първа необходимост, които у нас са в пъти по-високи от тези в европейски държави.
В четвъртък председателят на финансовата комисия в Парламента – Менда Стоянова, е внесла предложение за промяна в закона за БНБ. Според него от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и Европейската централна банка по съответните резолюции и споразумения.
Предложението е подкрепено от БНБ, съобщава Медиапул.
Промяната не влече след себе си директна промяна на курса, който дори при този текст може да остане непроменен до влизането на България в еврозоната, когато и да стане това. Преди година сегашният управител на БНБ Димитър Радев, както и министър Владислав Горанов публично обещаха тъкмо това – че България ще влезе в чакалнята на еврозоната със сегашния купс на лева към еврото.
„За нас това е религиозен въпрос“, заяви гуверньорът Радев по време на годишната среща на правителството с бизнеса през януари 2019 г.
Независимо от това, новият текст не изклюва промяна на курса в бъдеще, колкото и този риск да е само теоретичен и да има голяма вероятност никога да не се реализира, както например не се реализира в Литва, Латвия и Естония. При Словакия дори се стигна до ревалвация на кроната, тоест до увеличаване на спестяванията на хората при приемането на еврото. При други държави обаче е имало девалвация на местната валута и обезценка на влоговете..
Валутният курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка, който не е променян от 1999 г. насам. Според него левът е вързан към германската марка в отношение 1:1, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. Целта на записването на курса в закон е да не може той да се променя набързо и без съгласието на парламента. Предложението на ГЕРБ ще се добави като нова, трета алинея на чл. 29.
Според властите без подобна промяна, която е стандартна, България няма как да влезе нито в чакалнята за еврото, нито в еврозоната. Причината е, че курсът за влизане в чакалнята подлежи на преговори с държавите от еврозоната плюс Дания и ЕЦБ. Освен това, в рамките на ERM II всяка от участващите страни има правото да предлага преразглеждане на курса, ако смята, че то ще е икономически целесъобразно, като крайното решение се взима съвместно от Еврогрупата (държавите в еврозоната), Дания и ЕЦБ.
В последните 20 години у нас има широк консенсус, че фиксираният валутен курс към еврото и валутният борд са най-силните гаранти на финансовата стабилност на страната на фона на слабото качество на държавното управление.
Припомняме, че на този етап има и други държави, в които собствената парична единица е официална наред с еврото. Такива са Унгария, Дания, Швеция, Норвегия, Великобритания, Чехия, Полша и далеч по-стабилната икономически от нас Румъния.
Анализатори допълват, че готвената промяна в родното законодателство далеч не изчерпва възможността за присъствието ни в евро чакалнята. За да влезе евроразплащането като единствено официално в страната, трябва да бъдат изпълнение редица изисквания. Те са свързани както с икономиката на държавата, така и с финансовото й състояние. Дали, кога и доколко, те ще бъдат факт, било въпрос на далечно бъдеще.
Обидни за българите продължават да стоят поне три факта.
Цените на горивата в ЕС и у нас са приблизително равни, при видимо коренната разлика в доходите.
Цената на труда у нас е далеч по-ниска от тази в развитите европейски държави. Въпреки, че многократно темата е коментирана, в България минималната работна заплата едва от месец е 305 евро. Във Великобритания минималното заплащане е 320 паунда на седмица. Това прави минимум 529 лв. на седмица – 2116 лв. на месец, срещу 610 лв. у нас.
Отделно големите търговски вериги продават стоките си често на завишени цени в България, спрямо други държави в ЕС. Доказано е вече, че има различни качества на предлаганото – по-високо за ЕС и по-ниско за „изоставащите“ държави, сред които е България.
Парадоксално е, но не са единици и случаите, в които родни производители търгуват по-скъпо у нас, отколкото в Европа. На фона на в пъти по-ниските заплати, това е основната причина за ниския стандарт и качество на живот.
СНИМКА Monitor.bG
rns