Не виждам смисъл в общата работа на прокуратурата и МВР за изборите. Предложението на главния прокурор за създаване на междуведомствено звено, което да следи за честните избори, е несъстоятелно.

Това е днешното умотворение на шефа на вътрешното министерство – Бойко Рашков, който не спира да изненадва… неприятно.

Преди другият Бойко да се яви борец за вселенски правдини в РБългария прокурори и полицаи работеха по сигнали за нарушени правила и престъпления, свързани с провеждането на избори. От подаването на сигнала двете структури имаха 24 часа, в които да проверят, докладват и решат казуса.

Рашков обаче е твърде великолепен, за да работи с прокуратурата. Преподавателят по право или не знае, или се прави, че прокуратурата е абсолютният властелин на досъдебното производство. Единственото, което полицията може да прави е да задържа до 24 часа заподозрян или уличен в престъпление. Само в случаите на т.нар. „неотложност“ служители на вътрешното ведомство могат да предприемат действия, които при първа възможност трябва да докладват на прокурор.

На министър Рашков, според когото МВР прекрасно се справя (незнайно с какво – бел. ред) изобщо не му отива да прави оценки на прокуратурата. Като част от изпълнителната власт той не няма право да прави политически оценки. За разлика от обратното – прокуратурата може да оценява работата на вътрешното ведомство.

Човекът с огромен опит и брой недвижими имоти би трябвало да знае, че няма цивилизована държава, в която да се разкрива престъпление, да се повдига обвинение и да се предава на съд извършител без прокуратурата. Че никога в историята на България МВР не е доказвало престъпления и не е вкарвало извършители в съда без държавното обвинение.

Какво обаче, постига Бойко Рашков с демонстративното си игнориране на прокуратурата.

Може да си твърди, че има милиони купувачи на гласове. Че ги е установил и задържал. После – да се оплаква от прокуратурата не ги е предала на съд. При това, премълчавайки, че ако всъщност има данни за извършено престъпление, съдът ще постанови присъда на извършителите.

Рашков системно говори против държавното обвинение, заигравайки се с тезата, че главният прокурор е „недостоен“ за капацитета му.

С поведението си другият Бойко не за първи път заприличва на привърженик на т.нар. инквизиционен процес. Терминът от правото се отнася към средните векове, когато инквизицията е запозирала някого в престъпление, измъчвала го е докато получи признанието му, повдигала е обвинение и го е внасяла на място, на което пак тя е произнасяла присъдата. Единственото, което Инквизицията не е правела е да изпълнява наказанията. За това е имало или палач, или народ.

По същия принцип са действали и работническите трибунали в Русия непосредствено след революцията.

Копнее ли Рашков да е в ролята на Инквизицията от Средновековието или на предшественика на „вся власть советов“ е въпрос на който той, системно твърдящ, че „прокуратурата не става“, честно трябва да отговори.

Да отговори и на втори въпрос – ако тоя самият няма цялата власт в МВР, ще иска ли здравето и живота му да зависят само от вътрешното министерство.

Докато чакаме отговорите, другият Бойко може да продължава да се хвали с милиони задържани купувачи на гласове – с незначителен процент осъдени, или да отиде в арабския свят, където да практикува право необезпокояван.

Калинка Пенчева