„Религиозното осмисляне на Рождество Христово е абсолютно обвързано с това, което то означава за човечеството. Раждането на Христос е най-важната стъпка, която прави възможно спасението, поне така настоява християнската доктрина, защото появата на Бога в човешки образ е това снизхождение, което Бог извършва, за да даде възможност на хората да пристъпят към него, да го познаят, да се съединят с него. Това е, което би трябвало да очакваме да се случи тази вечер“.
Това каза пред БНР проф. Мария Шнитер, богослов и ръководител на катедра „Теология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
„Това, което може човек да види в България, за съжаление, е едно доста повърхностно познаване на вярата, на религиозната традиция и много често свеждането ѝ само до ритуал. Ритуалът би трябвало да бъде външна форма на една вяра, а много често ние, изпълнявайки ритуала, изобщо не си задаваме въпросите за вярата. Мнозина, да кажем, са си наложили телесна дисциплина и са се отказали да консумират месо и млечни продукти в този 40-дневен период, но колко от тях са си задали в същото време и въпроса: „Какво означава поста, как това изтощение на тялото да бъде обвързано и с духовната подготовка за празника“.
„Все повече ставаме жертва на една, налагаща се отвън, норма, в която празникът, подаръците и трапезата са сведени до социално приемливо поведение и от тях все повече липсва традиционното вътрешно съпреживяване“, коментира Шнитер.
Проф. Мария Шнитер преди няколко дни представи в Пловдив „Пътеводител в Библията. Новият завет“ от Айзък Азимов. За „Хоризонт“ тя сподели:
„Тази книга би била чудесен подарък за вярващите и за невярващите, за всеки, който е част от християнската цивилизация, независимо колко далеч стои от вярата. Трябва да си даваме сметка, че, дори когато се смятаме за атеисти, безбожници, неверници, и когато не харесваме поведението на нашите лирици, не можем да излезем от цивилизационния кръг, в който сме родени и съществуваме. Познаването на тази религиозна традиция би трябвало поне да бъде част от задължителната обща култура на всекиго. Тази книга всъщност ни дава отговор на конкретни въпроси, които дори понякога не бихме се сетили да си зададем – въпроси, свързани с историята, с географията, с родословията, описани в Стария и в Новия завет. Книгата носи познание, не носи вяра и внушение“.
